Не ми откриха нищо нелечимо.
Освен тъгата на разсейки във сърцето...
Не помня откога е там.
Може би откакто те познавам
или преди това...
Ще съм спокойна чак като склопя очи!
И от него ден нататък
пръстта ще ми нагарча
и ще стърже между зъбите ми.
Изгнилото ми тяло
в утроба за цветя ще се превърне
и аз ще съм във тях,
и ще е вечност*
като очите ти зелени...
*"From my rotting body, flowers shall grow and I am in them and that is eternity." -Edvard Munch
Няма коментари:
Публикуване на коментар