Внимание! Тази книга не е за хора със слаби сърца! Също така не е за хора, които не познават значението на думата „емпатия“. Това е книга за хора с огромни сърца, които са способни да изстрадат всяка дума, всяка сричка в нея. Това е книга, след която плачеш и дълго след като си я прочел, все още носиш в съзнаниието си.
Яс е третото дете от четири в семейство на
фермери. Всекидневният им живот е еднообразен, докато една трагедия не
унищожава спокойствието в дома им – големият брат на Яс се удавя. От тук
насетне всичко се променя.
„Неудобството на вечерта“ болезнена история за
загуба, мъка и това как да продължиш живота си, е написана толкова майсторски,
че можеш да я усетиш под повърхността на кожата си. Тя прилепва по лигавицата
на органите ти, издълбава си язвичка и се намества вътре в раната, за да ти напомня,
че реалността е жестока и никакви розови очила нямат силата да я пречупят през
призмата си.
Сега ще ви задам един въпрос: Според вас
Господ чува ли наистина молитвите ни? Без значение какви са, чува ли ги? Това
се питах през повечето време докато четях тази книга. Марийке Лукас Райнефелд е
млада и изключително талантлива! Тя носи такъв огромен талант върху крехките си
плещи, с който много от съвремените писатели не биха могли да се похвалят, да
не говорим за връстниците ѝ, въпреки че литературният свят е пълен с таланти,
всеки уникален по свое му. Супер силата на Марийке е в това с простички думи да
обрисува така майсторски усещането за край, че то засяда в гърлото ти и нямаш
сили да си поемеш въздух. Ако една книга има способността да те извади от
зоната ти на комфорт, да ти причини истинско, неистово усещане за неудобство;
да разтеле тъмни облаци в съзнанието ти като черен покроф, то значи тази книга
е написана майсторски. Същото можем да кажем и за книгите, които те правят
щастлив. Щом думи, написани на хартия, приемат форма в съзнателни чувства,
значи в тях е вложена специална енергия.
Във времето, в което събирах смелост да напиша
няколко реда за „Неудобството на вечерта“, непрестанно срещах различни
коментари за нея и автора ѝ. Да, различна е. Да, Марийке Лукас Райнефелд не е
писателя, който средно статистическия гражданин - читател би наградил с
литературна награда. Нито би я възприел с всичките ѝ…нека да ги нарека
странности на характера и личността. Също така средностатистическия гражданин –
читател би захвърлил книгата ѝ още след третата глава най-вероятно заради липса
на разбиране. Ще го кажа директно: тази книга не е за всеки. Но най-вече, тази
книга и автора ѝ напълно заслужават международния „Букър“! До този момент в
личния ми Топ 10 за 2021 година „Неудобството на вечерта“ е на първо място
заради брилянтността си, заради прямостта си, заради всички чувства, които
породи в душата ми. След нея бях разбита на хиляди малки парченца и още не съм
съумяла да ги събера всичките.
