"Всеки следобед тя чакаше пленника до липата с притаен дъх и отмалели колене. Тогава усещаше тишината плътно да тежи край нея, кръвта й да пулсира в слепите очи и устните ѝ да съхнат. И когато го видеше да се промъква край черниците и да идва насреща ѝ, преставаше да диша…"
из: "Крадецът на праскови"
Колко струват любовта и щастието? Една парцалива униформа и чифт стари ботуши. Парче хляб и сирене, няколко праскови и чепка грозде. Задушен следобед и два куршума. Това е цената, която Елисавета и Иво заплащат за чувствата, които нахлуват в животите им без покана. Без предизвестие, обичта запалва малка искрица в сърцата им, която лумва в буен пожар и те изгарят.
“Крадецът на праскови”, според мен, е една от най-красивите любовни истории. Написана е с майсторство и изящество! Използвайки войната само за фон, Емилиян Станев, разказва за две съдби, докосващи сърцето, две души, обречени да бъдат заедно едва в смъртта и една трагична любов, пред която никой не остава равнодушен.
Препоръчвам на всички почитатели на красивия език и качествената литература! И ако като ученици не сте я чели, защото за вас лятото е било по-важно от задължителния учебен списък, сега е моментът да поправите тази грешка, защото шедьоври като този са вечни!