...или рецепта за вечна любов
„Бели
цветя за луната, лятна мирта за звездите,
люляк за дъжда, червена роза за сърцето,
орех за ума, защото орехът е с форма на
мозък, ето, виждаш ли? Малко чиста вода
от кладенеца, за да върви всичко добре,
и клонка лют пипер, за да му кипне кръвта.
Малко стипца да намали страха му. И капка
бяла сметана, за да вижда кожата ти като
лунен камък.”
– една Бредбърова рецепта за любовна
отвара. Питате се дали ще проработи.
Разбира се, че ще проработи! Ако след
като прочетете „Лятно утро, лятна нощ”
не се влюбите в Рей Бредбъри... е, тогава
не знам кога бихте се влюбили в този
вълшебник. Тук думите се леят като бистър
планински извор. Танцуват като омайни
самодиви под ясното звездно небе...
Сборникът
„Лятно утро, лятна нощ” е писан в
последните години от живота на Рей
Бредбъри. В него са включени шестнайсет
кратки разказа и единайсет миниатюри.
Всички те рисуват обща картина на
любимото ни от „Вино от глухарчета”,
„Сбогом лято” и „Нещо зло се задава”
градче Грийн Таун с неговите жители,
техните тайни, страсти и мечти. Едва ли
има нужда да споменавам колко е красива
тази картина, защото тя все пак е
произведение на най-виртуозния художник
сред писателите и най-талантливия поет
сред художниците...
В
пурпурния залез на Грийн Таун, разхождайки
се сред мъглите на онова магично детство
от „Вино от глухарчета”, срещаме
скиталци, отдавна жадуващи да се завърнат
у дома; плахи погледи, разменени между
непознати; старици, очакващи завръщането
на любимите си; тийнейджъри, вкусващи
първите целувки... Тази книга е за
неспокойните деца – да ги успокои! Тази
книга е за спокойните старци – да ги
развълнува! Тази книга те разплаква,
разсмива те. Тя е меланхолична и
едновременно с това светла и положителна.
Тази книга е звезден небосвод, буреносен
облак, прохладно утро и гореща нощ. Тя
е студена лунна светлина и парещи
слънчеви лъчи. Тя е летен дъжд, попиващ
в кожата ти... Тази книга е усойна горичка
и обсипана с лайка слънчева поляна. „Тя
е златна лятна праскова в снежната зима
и студено мляко със зърнена закуска в
ранна лятна утрин”.Тя
е топла приятелска прегръдка, майчина
милувка, бащин съвет, плаха целувка по
бузата, пронизващ право в сърцето
поглед... Тази книга е любов!
„Любовта
е опитът ни да живеем мирно в един
не-мирен свят. Тя е когато баба пече
тиквен пай и когато аз ти дялкам свирка
от дърво. Когато седиш тук сега и ме
слушаш толкова вежливо. Когато с брат
ти заспивате в зимните нощи и един друг
си топлите краката. Когато баща ти работи
до късно, а майка ти се тревожи, че може
да е станала злополука. Любовта е, когато
всички се смеем на трапезата. Или когато
Нева ни свири, за да пеем в салона. Когато
седим тук във верандените нощи или есен
играем на дама в кухнята. Тя е толкова
дяволски много неща, че не мога да ги
назова всичките.
...
- Що
за стока е любовта?
- Стока.
Ами, ако питаш мен, тя е нещо като смазочно
масло. Намалява триенето. Толкова много
лакти има за ръгане в този свят и толкова
много крака за тъпкане. И толкова много
хора, които се млатят с тигани по главата
– съвсем случайно, разбира се, - че
трябва да си кръстен с онова първокласно
миро, любовта, иначе няма да стигнеш
доникъде. Спирачките ти ще се скапят
още след първата миля.”