„Лятно утро, лятна нощ” от Рей Бредбъри

 ...или рецепта за вечна любов

„Бели цветя за луната, лятна мирта за звездите, люляк за дъжда, червена роза за сърцето, орех за ума, защото орехът е с форма на мозък, ето, виждаш ли? Малко чиста вода от кладенеца, за да върви всичко добре, и клонка лют пипер, за да му кипне кръвта. Малко стипца да намали страха му. И капка бяла сметана, за да вижда кожата ти като лунен камък.” – една Бредбърова рецепта за любовна отвара. Питате се дали ще проработи. Разбира се, че ще проработи! Ако след като прочетете „Лятно утро, лятна нощ” не се влюбите в Рей Бредбъри... е, тогава не знам кога бихте се влюбили в този вълшебник. Тук думите се леят като бистър планински извор. Танцуват като омайни самодиви под ясното звездно небе...

Сборникът „Лятно утро, лятна нощ” е писан в последните години от живота на Рей Бредбъри. В него са включени шестнайсет кратки разказа и единайсет миниатюри. Всички те рисуват обща картина на любимото ни от „Вино от глухарчета”, „Сбогом лято” и „Нещо зло се задава” градче Грийн Таун с неговите жители, техните тайни, страсти и мечти. Едва ли има нужда да споменавам колко е красива тази картина, защото тя все пак е произведение на най-виртуозния художник сред писателите и най-талантливия поет сред художниците...

В пурпурния залез на Грийн Таун, разхождайки се сред мъглите на онова магично детство от „Вино от глухарчета”, срещаме скиталци, отдавна жадуващи да се завърнат у дома; плахи погледи, разменени между непознати; старици, очакващи завръщането на любимите си; тийнейджъри, вкусващи първите целувки... Тази книга е за неспокойните деца – да ги успокои! Тази книга е за спокойните старци – да ги развълнува! Тази книга те разплаква, разсмива те. Тя е меланхолична и едновременно с това светла и положителна. Тази книга е звезден небосвод, буреносен облак, прохладно утро и гореща нощ. Тя е студена лунна светлина и парещи слънчеви лъчи. Тя е летен дъжд, попиващ в кожата ти... Тази книга е усойна горичка и обсипана с лайка слънчева поляна. „Тя е златна лятна праскова в снежната зима и студено мляко със зърнена закуска в ранна лятна утрин”.Тя е топла приятелска прегръдка, майчина милувка, бащин съвет, плаха целувка по бузата, пронизващ право в сърцето поглед... Тази книга е любов!

„Любовта е опитът ни да живеем мирно в един не-мирен свят. Тя е когато баба пече тиквен пай и когато аз ти дялкам свирка от дърво. Когато седиш тук сега и ме слушаш толкова вежливо. Когато с брат ти заспивате в зимните нощи и един друг си топлите краката. Когато баща ти работи до късно, а майка ти се тревожи, че може да е станала злополука. Любовта е, когато всички се смеем на трапезата. Или когато Нева ни свири, за да пеем в салона. Когато седим тук във верандените нощи или есен играем на дама в кухнята. Тя е толкова дяволски много неща, че не мога да ги назова всичките.

...

- Що за стока е любовта?

- Стока. Ами, ако питаш мен, тя е нещо като смазочно масло. Намалява триенето. Толкова много лакти има за ръгане в този свят и толкова много крака за тъпкане. И толкова много хора, които се млатят с тигани по главата – съвсем случайно, разбира се, - че трябва да си кръстен с онова първокласно миро, любовта, иначе няма да стигнеш доникъде. Спирачките ти ще се скапят още след първата миля.”

„Зелени сенки, бял кит“ от Рей Бредбъри

„Терзае ме неутолим порив към далечното. Обичам да бродя из непристъпни морета...“, Хърман Мелвил („Моби Дик“).

Непристъпните морета на мъглива Ирландия се опитва да преброди и главният герой на Рей Бредбъри в последната му книга, излязла на български език „Зелени сенки, бял кит“. Действието ни отвежда в градче край Дъблин, където млад писател, току-що слязъл от ферибота, се отправя на лов за чудовище, нарамил пишеща машина вместо харпун, готов да създаде сценария на живота си.

Така започва приключението на един американец, опитващ да разгадае ирландците, да се въплати в Ишмаел, да събере екипаж за „Пекод“ и да последва лудия Ахав в една гибелна гонитба за мъст, богатство и слава. За шестте месеца прекарани на острова, младият писател открива приятели в лицата на група местни мъже и преживява незабравими и необясними неща. Освещава погребение, почти пренощува в призрачно имение, посещава ловджийска сватба, спринтира преди химна... И накрая разгадава ирландците: „От толкова малко вие извличате толкова много – изтисквате и последната капка радост от цвете без листа, нощ без звезди, ден без слънце, кино, прожектиращо прашасали филми... Някой взема нишка, друг завързва на нея възелче, трети добавя бримка – и ето, че до сутринта вече имате килим на пода, завеса на прозореца, гоблен от струни на арфа, пеещ на стената – и всичко е тръгнало от тази нишка.“.

„Зелени сенки, бял кит“ е художествена измислица, разказваща за престоя на Рей Бредбъри в Ирландия между 1953 и 1954 година докато е работил с режосьора Джон Хюстън по адаптацията на романа на Мелвил за големия екран. „Зелени сенки...“ е може би кулминацията на редица произведения, вдъхновени от престоя на Бредбъри в Ейре, наред с „Марсиански хроники“ и „Илюстрираният човек“.

Трудно е да се каже на кой рафт трябва да се постави тази книга – фантастика, световна проза, автобиографични, пътеписи... в един форум я бях срещнала като „софт фентъзи“. Истината е, че където и да я сложите тя пасва чудесно. В нея има толкова хумор, толкова ирония, толкова меланхолия, толкова магия, толкова поезия... Поезия ли казах? Да! Поезия! Започвам да си мисля, че „Зелени сенки, бял кит“ всъщност е от онези книги, които ти шепнат в ухото: „едни от най-хубавите стихове са написани в проза...“ и ти ѝ вярваш, защото те е оплела в лиричната си паяжина, кукувича прежда, която не можеш да убиеш въпреки всички опити да изкорениш... А Рей Бредбъри - той е виртуоз! Тази книга го доказва за пореден път. И сега ми се иска да отида до Ирландия...

"Хайде всички да убием Констанс" от Рей Бредбъри

Запознайте се с Констанс Ратиган. Тя е фаталната жена. Тя е многолика, с хиляди превъплъщения. Шеметна. Тя е обсебваща. Никой мъж не остава равнодушен пред божественото й великолепие. Тя е ураган, помитащ всичко по пътя си и сеещ разруха. Тя е икона, жадна за най-великата роля в цялата си кариера. Роля, въплъщаваща идеалът за всяка жена, живяла някога под слънцето. Невъзможната мечта, недостижимата. Констанс е вечна или пък не е... защото сега Констанс се опитва да избяга от... Смъртта.
„Хайде всички да убием Констанс” – мистериозна, потайна, иронична. Новото заглавие от Рей Бредбъри ни изпраща в Холивуд през втората половина на миналия век. Това е една завладяваща история, написана майсторски с препратки към „Марсиански хроники” и „451 градуса по Фаренхайт”. Също така е и своеобразно продължение на „Гробище за лунатици” и „Смъртта е занимание самотно”. Това е история, изградена от много герои, всеки уникален по своему. Писател, частен детектив, слепец, режисьор, свещеник, кралица, мумия, куп мъртви звезди и две Книги на Мъртвите със собствен живот. Всички те са забъркани в оплетена криминална загадка, започнала и решена в бурна и безлунна нощ в плаща на нощта и под музикалния съпровод на дъжда. Но не си правете прибързани заключения! Това криминале не е обикновено. При Рей Бредбъри няма нищо обикновено.

"Хайде всички да убием Констанс" можете да намерите в книжарници Хеликон