Страшното в тази книга е стряскащата реалистичност и плашещата откровеност, с които Агустина Бастерика описва постапокалиптичния начин на живот на най-опасния хищник на планетата – човекът.
След като непознат вирус покосява животните, на пазара за храна зейва дупка, която трябва някак да бъде запълнена и така се появява „специалното месо“, отглеждано в специални ферми, разфасовано в специални кланици. И живота се връща в нормалното си русло. Доколкото е възможно.
Тук ще вмъкна няколко думи на Томас Хобс: че човек за човека понякога е Бог, а друг път същински вълк*, както в латинската поговорка “Homo homini lupus est”. В „Деликатесен труп“, издигайки първичните нужди в култ, някои се превръщат в богове, а други биват изядени от вълците.
Агустина Бастерика е цинична и директна в „Деликатесен труп“ – еманация на съвременното консуматорско общество. Издадена в оригинал през 2017 година, тя е прекалено актуална към днешна дата, а бъдещето, което описва е по-близо отколкото можем да си представим...
*“To speak impartially, both sayings are very true; That Man to Mat is a kind of God; and that Man to Man is an arrant Wolfe.”
Thomas Hobbes, “De Cive” (1642 г.)