“Чик или Защо взехме ладата” от Волфганг Херндорф

Carpe diem! Или защо свободата изисква жертви.

„Сбогом, Берлин“, Фатих Акин, несбъднатите ми блянове и божествената частица, която прави европейските литература и кино специални.

Наратива започва в полицейския участък. Майк Клингерберг е аутсайдер. Няма приятели и, ако питате съучениците му, биха казали, че е малко смотан. Семейството му не е от най-сплотените, въпреки че жизненият им стандарт е по-висок от средния. Банално е, но парите не купуват щастие! – на повечето от днешните деца им е трудно да го проумеят, но е истина. Майката на Майк е алкохоличка и прекарва много време по клиники за хора със зависимости. Баща му е успешен брокер, вечно зает с младата си, сексапилна асистентка. За да обобщим: тийнейджър, материално задоволен, но емоционално ощетен. И в точния момент в класа на Майк се появява Андрей Чихачов (Чик) – тотален непукист. На пръв поглед. Невъзмутим, като излязъл от руската мафия. Новите му съученици се страхуват от него и не го харесват особено. Не, че той ги харесва кой знае колко. Само че външният вид много често лъже… Може би разпадащото се семейство на Клингерберг и несъществуващото такова на Чихачов, е нещото, което ги сближава. И така, в един слънчев ден в началото на лятната ваканция, двете момчета потеглят на път с крадена синя лада Нива без карта, с двеста евро в джоба и малко храна в багажника. По пътя им се случват какви ли не щуротии и се запознават с много интерсни хора, като например Фридеман и шантавото му семейство; побърканата Иза от бунището, олицетворение на свободния, див, необременен и непредсказуем, дух; бившият снайперист Фрике, чиято параноя приема странни форми. Вятър в косите! Слънце в очите! Свобода! Безбрежна свобода, необятна! Но свободата във формата на крадена кола носи сериозни последици и наказание със себе си, и Майк и Чик си поемат наказанието. Но лятото на синята лада остава най-хубавото в живота им!

Безметежното усещане за свобода, такова каквото могат да го усетят само двама четиринайсет годишни – в най-чиста форма, като първата глътка въздух, която се забива в белите ти дробове в момента, в който се появиш на бял свят – може би това ме впечатли най-много в тази книга. Докато четях „Чик“ усещах една безтегловност, безгрижие, въпреки сериозността на постъпките на двамата главни герои. Най-хубавата част от цялото ми преживяване с това томче, издадено от „Емас“, беше когато почти на финала на историята, може би са ми оставали четири, пет глави до края, сънувах как самата аз потеглям на не добре планирано пътешествие из Германия с някого, когото не виждам (чета само вечер преди сън, през декември нямам време за дневни литературни емисии, и много често заспивам с книга в ръка). Нали знаете онези супер реалистични сънища, в които сякаш всичко се случва наистина и в същия момент знаеш, че не е истина. Ей такъв беше и моят сън. Най-странното в случая е или може би не е, че аз наистина мечтая за такова пътуване. Може би то никога няма да се осъществи, но нищо не пречи да помечтаем, нали?

Трябва да призная, че с все по-честите ми пропадания в сатурнови дупки, много рядко прочитам книга до края или чета внимателно отделните глави от първата думичка до последната, но „Чик“ беше огромно изключение, имайки предвид факта, че въпреки разнообразният ми литературен вкус, янг адълт изданията са тези към, които най-рядко посягам. Препоръчвам „Чик или Защо взехме ладата” на всички възрастни с уклон към европейската литература, защото, нека сме честни - има нещо специално в нея! Също така, нека и четящите тийнове прочетат това издание! Мисля, че ще им допадне! Героите са на тяхната възраст, имат техните страсти и тревоги, говорят на техния език, пък и историята е забавна и в крайна сметка много поучителна.

Фатих Акин, Тристан Гьобел (Майк) и Ананд Батбилег (Чик)

Волфганг Херндорф, писател, художник и илюстратор, пише няколко романа за подрастващи. С „Чик” печели няколко литературни награди, като най-значимата е Наградата на Германия за младежка литература. Също така е спечелил още няколко приза за други свои произведения. За съжаление Волфганг почива млад, диагностициран с рак. Като наследство обаче оставя страхотни книги и красиви картини, а историята на Майк и Андрей се превръща в един от най-големите бестселъри в жанра в Европа и във вдъхновение за великия Фатих Акин. Филмът му "Сбогом, Берлин" печели Наградата на младата публика на Европейската филмова академия.

Накратко за: "Почти нормално семейство" от Матиас Едвардсон

“Понякога ми се иска да вярвах в някакъв бог, в някаква по-висша сила. Може би щеше да е по-лесно да имам нещо, върху което да стоваря вината. От друга страна, дори най-праволинейните фундаменталисти не изглеждат склонни да приписват на своите всемогъщи богове вината за нещастието, което рано или късно застига всички ни. Да се родиш човек, означава да ти бъде наложена вина.”

Из:“Почти нормално семейство“

„Почти нормално семейство“ не е типичният трилър. В него няма престрелки и екшън, но емоциите, които предизвиква са точно толкова силни. Матиас Едвардсон пренася читателите в точния момент, в който блаженият и спокоен живот на едно обикновено семейство се разбива на милиони парченца. Той умело преплита семейна драма, съдебен трилър и, станалият ни любим в последните години, скандинавски ноар.

Повествованието се води от тримата главни герои: три различни гледни точки; три различни свидетелства за бавното разпадане на една наглед перфектна семейна идилия - свещеник и баща, адвокат и майка, дъщеря и заподозрян в убийство – и всички те лъжат.

„Почти нормално семейство“ е свеж и оригинален роман! Препоръчвам го за хора, които харесват задълбочени драми или просто искат да си починат от американските екшъни. Авторът така добре предава семейната динамика, че всичко започва да изглежда страшно близо до читателя. Докато четеш „Почти нормално семейство“, няма как да не си зададеш няколко въпроса: Ами, ако това бях аз? Ами, ако това се беше случило в моето семейство? Колко добре човек познава децата си? Какво бих пожертвал аз, за да предпазя детето си?

Няколко думи за "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев

"Всеки следобед тя чакаше пленника до липата с притаен дъх и отмалели колене. Тогава усещаше тишината плътно да тежи край нея, кръвта й да пулсира в слепите очи и устните ѝ да съхнат. И когато го видеше да се промъква край черниците и да идва насреща ѝ, преставаше да диша…"

из: "Крадецът на праскови"

 




Колко струват любовта и щастието? Една парцалива униформа и чифт стари ботуши. Парче хляб и сирене, няколко праскови и чепка грозде. Задушен следобед и два куршума. Това е цената, която Елисавета и Иво заплащат за чувствата, които нахлуват в животите им без покана. Без предизвестие, обичта запалва малка искрица в сърцата им, която лумва в буен пожар и те изгарят.

“Крадецът на праскови”, според мен, е една от най-красивите любовни истории. Написана е с майсторство и изящество! Използвайки войната само за фон, Емилиян Станев, разказва за две съдби, докосващи сърцето, две души, обречени да бъдат заедно едва в смъртта и една трагична любов, пред която никой не остава равнодушен.

Препоръчвам на всички почитатели на красивия език и качествената литература! И ако като ученици не сте я чели, защото за вас лятото е било по-важно от задължителния учебен списък, сега е моментът да поправите тази грешка, защото шедьоври като този са вечни!