Костите си натроших да те обичам.
Косите си отрязах да те страдам.
Телесата си подпалих да те чакам.
Прах съм и съм пепел
и във въздуха прашинка,
и на черните вълни призрачната пяна.
Разпръсни праха ми над морето
и нека рибите измрат от мъка.
И от болка по изгубеното време
и по надеждата, изгаснала последна
като лампата на нощното ми шкафче.
artist: Gabriel Pacheco
Няма коментари:
Публикуване на коментар