„Сутрин
ставах, изпращах Ама на работа и пак се
връщах в леглото. От време на време се
захващах с някоя почасова работа, чуках
се с Шиба-сан, дори се срещах с приятели,
но нищо не ми доставяше удоволствие.
Вечер излизах с Ама, наливах се с алкохол.
Ама виждаше, че не съм на себе си, и не
ме насилваше да правим секс, а се
притесняваше и се опитваше да ме
развесели, бърборейки неспирно, но като
видеше, че мрачното изражение на лицето
ми не се променя, избухваше в ридания и
ме питаше защо съм такава, след което
започваше да хленчи, че е разстроен и
наранен.
Когато
го виждах, че страда, у мен се зараждаше
желание да се опитам да отговоря на
чувствата му, но и това желание скоро
бе потушавано от презрението към самата
мен. Чисто и просто не виждах никаква
надежда. И сегашният ми живот, и бъдещето
ми бяха обвити в мрак и в края на тунела
не виждах светлина. Вече ясно си представях
как умирам и странното беше, че дори и
това не ме разсмиваше.“
из:
„Обици и змии“
Да,
японците са разказвачи, които с прости
думи те пленяват и с всеки следващ
японски роман, който прочитам, се
убеждавам в това.
„Обици
и змии“ от Хитоми Канехара е красива в странността си
книга. Книга, която прочиташ на един
дъх, след чийто край оставаш безмълвен
и всъщност не осъзнаваш защо ти е
харесала. Но ти харесва. На мен ми хареса.
Много ми хареса... И да, не разбирам защо.
Може би заради всичката агония, която
носи в себе си – физическа и емоционална.
Може би заради семплата на пръв поглед
история, която всъщност е толкова
комплицирана в недрата си. Може би заради
това изгубено поколение, което чувствам
страшно близко до себе си – младежи,
които не знаят кои са, младежи без
настояще и без бъдеще. Неудовлетворени.
Неосъществени. Неразбрани. Нежелани.
Нещастни...
Не мога
да си обясня защо тази книга така ме
развълнува. Едва стотина странички е,
а ме разтърси. Тя е покъртителна в
директността си. Откровена. Остра.
Болезнена. За нея трудно се говори. Тя
се чувства. А стилът на Канехара е толкова
простичък, че чак се пристрастяваш към
него. Изпитвам неистова нужда да прочета
и останалите книги на Хитоми Канехара!
Няма коментари:
Публикуване на коментар