„Септемврийски светлини” от Карлос Руис Сафон

Третата книга от юношеската трилогия на Карлос Руис Сафон, с мистериозното заглавие „Септемврийски светлини”, е може би най-мрачната от трите. Оставайки верен на себе си, авторът е вложил нещо магично в историята. Всъщност цялата история е магическа, обвита в едно загадъчно було.

Това е книга за търсенето на ново начало. За първото влюбване. За силата на обичта към семейството и приятелите. Това е книга за самотата и за изтерзаните сърца. „Самотата изгражда загадъчни лабиринти”, казва един от героите на тази история за мрак. Тук сенките оживяват. Черни. Демонични. Магията на думите в тази книга, пренася читателя в друг свят.

Действието се развива в малко градче на Нормандския бряг, където всички се познават, летата са изпълнени с приключения, пясъкът е копринено нежен, а морето е омагьосващо синьо. Едно семейство заживява в Синия залив с надежда да открие щастието си, но тази задача се оказва... не съвсем успешна. Започвайки работа като икономка в прекрасния готически Крейвънмур, Симон Совел всъщност си няма и представа пред какво изпитание изправя семейството си. Имението и собственикът му – мистериозният Лазарус – събуждат страхотен интерес в децата на Симон, но те крият и кошмарна тайна. Тайна, създадена от чисто зло, с нокти остри като ками и зъби жадни за мъст, за невинност и... обич.

И все пак семейство Совел прекарва едно незабравимо лято, дори с опасност за живота си. Даже това се оказва най-незабравимото лято, което можете да си представите. За петнайсетгодишната Ирен то е най-щастливото. Семейството открива приятели. Членовете му създават нова, по-здрава връзка помежду си. И най-важното – всички разбират цената и силата на любовта, човешката душа, спасението и изкуплението.