четвъртък, 15 май 2014 г.

Небивалици... бивалици...



Странна случка с извънземни през деня...


Един ден предложих на приятелите си да поираем на индиянци, те обаче искаха да бъдем детективи
Аз бях твърдо против и затова скочих с парашут през прозореца. 
Те се зачудиха: "Защо го направи?", и изведнъж видяха как извънземните ме превръщат в пчела
Уплашиха се и хукнаха да бягат. 
Качиха се на самолет и отлетяха към дъгата... когато в един ужасен момент осъзнаха, че са се превърнали в... овце.


вторник, 15 април 2014 г.

„Изгорени мостове” от Вал Макдърмид

 Държа в ръцете си последната книга на шотландската авторка, след като съм я прочела на един дъх. И съм разтърсена! Какво напрежение, каква динамика! И каква перфектна лудост…
„Изгорени мостове” е осмата книга от серията на Вал Макдърмид за Тони Хил и Карол Джордан. Тя продължава оттам, от където е свършила „Разплата”. Главните герои са същите, престъпленията – различни, макар и не по-малко кървави и тежки. След като блестящият екип от криминалисти на Карол се е разпаднал, тук виждаме как всеки се опитва да се справи с демоните и чувствата си на фона на нови тежки убийства. В града има нов психопат и той не смята да пожали нито една от жертвите си. Е, може би има малка надежда… Все пак, толкова ли е трудно човек да открие идеалната половинка? А Тони изведнъж се оказва в центъра на събитията. И за да се справят с това ново предизвикателство всички ще трябва да започнат да градят наново основите на онези мостове, които сами са разрушили.
„Изгорени мостове” е разказ не просто за извратен психопат, решил да наказва жени, представяйки си един и същ образ. Това е разказ за справянето с демоните, властващи в душите, за страховете и вината. Вал Макдърмид представя майсторски психологическия профил на полицая, на обикновения човек, на жертвата, на убиеца.


„Най-трудното нещо в този живот е да избереш моста, по който да минеш, и моста, който трябва да изгориш.” из „Изгорени мостове”, Вал Макдърмид.

петък, 28 февруари 2014 г.

"Множество Катрини" от Джон Грийн


Можеш да обичаш някого много, много силно, но любовта нкога не може да бъде по-силна от чувството за загуба. Колкото и опустошителна да е била любовта ти към един човек, чувството, че вече го няма е още по-дълбоко и коварно.”. Така поне си мисли Колин Сингълтън след като е бил зарязан от поредната Катрин. Той е потънал в депресия и самосъжаление, смазан е от поредната раздяла, и точно когато си мисли, че светът ще се сгромоляса отгоре му, се появява колоритният му най-добър приятел, за да го измъкне от дупката. Така в един летен ден самотникът Сингълтън и Хасан тръгват да обикалят САЩ с кола. От обикновена екскурзия, обаче малкото пътуване на дваlмата младежи прераства в нещо повече…
Новото заглавие от любимия на редица български тийнейджъри автор отново повежда читателя из сложния вътрешен живот на пленяващи герои. Колин е бившо дете чудо в търсене на „липсващото си парченце”. От двегодишен може да чете. Изключително е умен и затова всичките му съученици го мразят. Не умее да разказва вицове или каквито и да било истории. И е на път да създаде уникална теорема, която може да предвиди развитието на всяка връзка. Най-големите му страсти са анаграмите и момичетата на име Катрин. Хасан е доста умен, много забавен, страшно мързелив и най-верния приятел, който можете да си представите.

С „Множество Катрини” Джон Грийн отново предлага на българския читател интересно и динамично действие, като не пропуска да побутне младите си почитатели и да ги накара да четат повече, препращайки към автори като Шекспир, Селинджър, Байрон и други. 

събота, 15 февруари 2014 г.

"Среднощният дворец" от Карлос Руис Сафон

„В местата, където царят тъга и мизерия, с лекота се раждат предания за духове и призраци. Тъмното лице на Калкута е скътало стотици такива легенди, в които уж никой е вярва, но те въпреки това се запазват в паметта на поколенията като единствена историческа хроника.“, из „Среднощният дворец“, Карлос Руис Сафон.
Втората книга от серия романи на испанския автор, писани за юноши, за първи път излиза преди 24 години през 1990-та. Тя потапя читателя в недрата на тайнствената, екзотична и многоцветна Калкута и разказва за съдбите на осем младежи - всяка различна от останалите, но и много близка една до друга - всичките споени една за друга с непристъпна клетва. Това е история за живота, за смъртта, за надеждите и за страховете. За лудостта и за паметта. За порастването и съзряването.За семейството... Но най-вече, това е история за приятелството в неговата най-чиста форма. 
„Среднощният дворец“ е поетична, обсебваща и покоряваща, с напрегнато и динамично действие. Но е и меланхолична и магична. С нея спокойно се оставяме в ръцете на един писател, добре познат със завладяващия си разказвачески стил, да ни отведе в страна на духове и пламъци. И без значение дали човек е млад или млад по душа, той ще се наслади на това приключение в мрачния свят на Калкута от 30-те години на XX век. 
Там, където сенките на нощта са по-плътни от кръвта... 
Там, където мечтите и кошмарите се сблъскват...

"Среднощният дворец" можете да откриете в книжарници "Хеликон"

вторник, 21 януари 2014 г.

"Хайде всички да убием Констанс" от Рей Бредбъри

Запознайте се с Констанс Ратиган. Тя е фаталната жена. Тя е многолика, с хиляди превъплъщения. Шеметна. Тя е обсебваща. Никой мъж не остава равнодушен пред божественото й великолепие. Тя е ураган, помитащ всичко по пътя си и сеещ разруха. Тя е икона, жадна за най-великата роля в цялата си кариера. Роля, въплъщаваща идеалът за всяка жена, живяла някога под слънцето. Невъзможната мечта, недостижимата. Констанс е вечна или пък не е... защото сега Констанс се опитва да избяга от... Смъртта.
„Хайде всички да убием Констанс” – мистериозна, потайна, иронична. Новото заглавие от Рей Бредбъри ни изпраща в Холивуд през втората половина на миналия век. Това е една завладяваща история, написана майсторски с препратки към „Марсиански хроники” и „451 градуса по Фаренхайт”. Също така е и своеобразно продължение на „Гробище за лунатици” и „Смъртта е занимание самотно”. Това е история, изградена от много герои, всеки уникален по своему. Писател, частен детектив, слепец, режисьор, свещеник, кралица, мумия, куп мъртви звезди и две Книги на Мъртвите със собствен живот. Всички те са забъркани в оплетена криминална загадка, започнала и решена в бурна и безлунна нощ в плаща на нощта и под музикалния съпровод на дъжда. Но не си правете прибързани заключения! Това криминале не е обикновено. При Рей Бредбъри няма нищо обикновено.

събота, 23 ноември 2013 г.

„Мрак” от Джилиан Флин



През зимата на 1985 година едно семейство бива брутално избито пред очите на седемгодишната Либи – най-малката дъщеря на Дей. Всичко се променя за нея и брат ѝ. Тя свидетелства срещу Бен, обричайки него на доживотен затвор, а себе си на безпътен живот.
Двадесет и четири години по-късно, когато медийната ѝ слава е избледняла, а парите в банковата ѝ сметка са свършили, Либи Дей се присъединява към любителския Клуб на следователите, изкушена от предложението им за бързи и лесни пари, за да разкрие смъртта на семейството си и може би да оневини брат си. В хода на разследването, обаче истината за онази нощ се оказва шокираща...
Това е сюжетът на новата книга на Джилиан Флин. „Мрак” е разтърсващ и смразяващ с езика си, интелигентен и оригинален. Историята е предадена брилянтно от авторката - несъмнено талантлив разказвач. Флин смесва майсторски настояще и минало, като дава на читателя три различни гледни точки за трагичния завършек на семейство Дей – тези на Либи, Бен и майка им Пати Дей – всеки със свой спомен и версия за случващото се. И тримата герои са раздирани от свои си демони. Пати е самотна майка на четири деца, разорена, с ипотекирана ферма, опитваща да се справи с проблемен тийнейджър. Бен е неразбран. Той е единствен мъж в къща с четири жени, с лоша компания, обвинен, че участва в сатанински ритуали и насилва малки момиченца и принуден да чисти тоалетните в училище. Либи е студена и егоистична, иронична, дори цинична... И тримата предизвикват съпричастност у читателя по свой си начин и повишават неимоверно градуса на напрежението.

Мрак” на Джилиан Флин без съмнение е майсторски написан. Сравняван с брилянтния „Хладнокръвко” на Труман Капоти, той обещава да е сензация в жанра трилър.

"Мрак" можете да откриете в книжарници "Хеликон"

петък, 27 септември 2013 г.

"Джойленд" от Стивън Кинг


Есента е тъжен сезон. Тъжен и красив. Тъжна и красива е и „Джойленд”. Противно на заглавието си, новата книга на Краля на ужаса Стивън Кинг, е способна да разбие сърцето ти на хиляди парченца и да те накара да заплачеш. Ако не връщайки се към спомена за първата любов, то сълзите ти ще, потекат щом се запознаеш и сбогуваш с малкия и специален Майкъл Рос.
Някои наричат „Джойленд“ най-нежния роман на Стивън Кинг след „Сърца в Атлантида“. И с право. Кинг използва свърхестественото само за фон на събитията. Може би ще си спомните „Последното стъпало“ и „Петачето, което носи късмет“... „Джойленд“ не е история за градче, превърнало се във вампирско гнездо. В нея няма мистериозна мъгла, поглъщаща хората живи, нито същества, изяждащи времето. Няма и гигантски стъклен похлупак, превърнал цял град в огромно преспапие. В тази книга няма чудовища или извънземни. Само хора. Това е история за съзряване и остаряване. Историята на 21-годишния Девин Джоунс – девствен, с разбито сърце, писателски заложби, самоубийствени мисли, влечение към The Doors и Pink Floyd и... талант да „носи козината”. Девин прекарва в земята на забавленията най-прекрасната есен в живота си. Най-прекрасната и най-тъжната.
И все пак, колкото и „нежна” да е „Джойленд”, тя е и също толкова разтърсваща и ужасяваща. Съвсем в свой стил, Стивън Кинг е заровил нещо страшно в новата си книга. В най-зловещия кът на лунапарка лежат едни от главните сюжетни линии на историята. Това са почти идеално изпипаното и все още неразрешено убийство на Линда Грей, призракът й, скитащ из къщата на ужасите, и извратеният й убиец, който все още броди из ръждясалия увеселителен парк.
Така че...
Powered By Blogger