Първата мисъл, която пробяга през съзнанието ми когато видях тази книга беше: „Отново се натресох на холандец!“. Не, че нещо, дори много ги харесвам! Способни са да ме докарат до онази горчиво-сладка меланхолия, която така обичам. Наскоро редовен клиент ме попита какви книги чета в последно време. Отговорът ми беше кратък – депресиращи. Не е нарочно. Така красиво са написани! И историите са толкова истински! Правят дълбок разрез през гръдния ти кош и си лягат на топло върху сърцето ти. А си посмял да се усмихнеш, а са забили зъбите си в плътта ти да я разкъсат яростно. Страхотни са тия хора! Понякога наистина усещам болка. Не съм сигурна кой термин е по-подходящ в случая – мазохизъм или садизъм – имам нужда от още такива книги!
И ето го поредния
холандец, на когото се „натресох“ – Яп Робен с „Летният брат“ – един от
претендентите в дългия списък за международния "Букър" за 2021 година. В центъра
му е добре познатата тема за съзряването – емоционално, психологическо и
полово. Също така доказва и тезата, че любовта може да процъфти и на най-малко
вероятното място. Тринадесетгодишния
Брайън живее в мизерна каравана с баща си Морис – безотговорен безделник.
По-големият му брат Люсиен е със сериозни психически и физически увреждания, а майка
им се омъжва повторно. Идилията на Морис и Брайън е нарушена когато са
принудени да подслонят Люсиен за през лятото докато приключи ремонта в дома, в
който по принцип пребивава. От там насетне „Летният брат“ изследва
чувствителността на читателя, способността му на емпатия към различния, чуждите
очаквания и предразсъдъци; показва колко е трудно да се грижиш за човек с увреждания.
Опитността на Яп Робен като писател личи в начина, по който е изградил образите
в романа си. Люсиен е гневен, понякога агресивен. Морис е с криминални
наклонности и е небрежен. Брайън е хитър, на моменти подмолен. И все пак, сякаш
с магическа пръчица Робен успява да ни накара на съчувстваме на героите му,
дори да им симпатизираме.
Та, последните три години от читателския
ми живот са под знака на социално ориентираната проза. Особено харесвам истории
за неразбрани, малтретирани, подложени на емоционален тормоз, жертви на расизъм
под всякаква форма, на дискриминация; хора неспособни на емпатия, с ампутирано
чувство за морал или олицетворяващи всичко грозно в човешкото същество, герои с
нулева положителна градация; различни. Този тип книги не ме усмихват. Не ми
носят душевен комфорт или щастие, но научавам доста за чувствата си към хората.
„Летният брат“ ме върна
към „Неудобството на вечерна“ на Марийке Лукас Райнефелд – носителят на международен "Букър" за 2020-та и моята книга на годината - още един представител на Ниската
земя. Разликата е там, че книгата на Робен се преглъща доста по-лесно…
P.S.
За всички морални противоречия в „Летният брат“ няма
да говоря. Ако не сте я чели още, направете го! Заслужава си всяка страница!
Няма коментари:
Публикуване на коментар