„Дай воля на духа си. Ти не си затворник. Ти си птица в полет, която търси из небето мечти.“
Из:
„Страна на чудесата за непукисти и краят на света“, Харуки Мураками; превод:
Емилия Л. Масларова, ИК „Колибри“ 2021г.
Налудничав.
Главозамайващ. Тези две определения са любимите ми когато става дума за гения
Харуки Мураками и поредното доказателство за това е новата му стара* книга „Страна на чудесата за
непукисти и краят на света“. Типично в свой стил, Мураками си проправя път в
подсъзнанието ти, играе си с представите за реално и нереално, примесва минало
и бъдеще и като че ли ходиш в присъница - нещо се случва, но не си сигурен
точно какво.
Сблъскваме се с два паралелни свята. Страната на чудесата – реалният свят, доколкото това е възможно за Мураками. Това е един Оруеловски свят с леки стийм пънк оттенъци. В него ексцентрични учени работят по проекти, жизненоважни за еволюцията. Води се информационна война, а чудовищни същества и гангстери те дебнат на всеки ъгъл. Другия свят е Краят на света. Той е перфектен, спокоен и от него лъхат магия и едно приятно чувство на древна нирвана. Но дали всичко е такова, каквото изглежда?
Харуки Мураками е
магьосник! И тук езикът му е много красив, музиката струи от всяка страница, а
книгоманите могат да попълнят списъка си с books-to-read, четейки това
произведение на изкуството. Два дни след като я прочетох мислите ми все още не
могат да се подредят, реалността пред погледа ми е размита и имам чувство, че
губя почва под краката си, но чувството е много приятно всъщност. След тази
книга си като хипнотизиран! Засмуква те водовъртеж, от който не искаш да се
спасиш. Напротив – отчаяно гребеш към центъра му!
P.S.
Имайте предвид, че това е
една от книгите, които трябва да прочетеш поне два пъти, за да осмислиш
случващото се по страниците ѝ! Това смятам да направя и аз.
P.P.S.
От пет или шест години
събирам Мураками на български и английски, защото не всичко негово е преведено
у нас. Малко ме е срам да си го призная, но все още не съм прочела всичко,
което имам. Преди време, когато започнах да го чета, в книжните форуми срещах
коментари за пословичната му странност и изказвания от типа “cocaine – who needs it when you can
read Murakami”, та засега съм чела само нормалните (доколкото
е възможно за него, разбира се) му неща като „Норвежка гора“, „Спутник, моя
любов“, „Безцветният Цукуру Тадзаки…“, „Кафка на плажа“ etc. Мисълта ми е, че ако всички луди
книги на Мураками са луди колкото „Страна на чудесата…“ ще го понеса много
лесно. Но овцата…
*стара нова, защото преди няколко години книгата имаше друго издание на български отново на „Колибри“ и сега се преиздава.
„- Ние, учените, разглеждаме
човешките черти като нещо, което търпи еволюция. Рано или късно ще го разберете
и вие. Еволюцията си е страшно изтощителна. Какво според вас е
най-изтощителното в еволюцията?
-
Не
знам. Кажете ми – подканих аз.
-
Това,
че не можеш да избираш. Никой не избира да се развива, да еволюира. То е като
наводненията, лавините и земетресенията. Изобщо не знаеш какво става, докато не
те връхлетят, когато вече е твърде късно.“
※※※
„- Всеки може да бъде обикновен и пак
да не е нормален.
-
Да,
среща се такова схващане – съгласих се. – Но има нормални и нормални. Аз ви
говоря за онези нормални хора, които могат да седнат в метрото до вас и вие
дори да не забележите. Нормални. Храним се, пием бира… о, между другото,
сандвичите бяха страхотни.“
※※※
„-
Чела ли си някога „Братя Карамазови“? – рекох ѝ.
-
Веднъж,
преди много време.
-
Е,
към края Альоша разговаря с един ученик на име Коля Красоткин. И му казва така
и така, Коля, вие ще бъдете много нещастен. Но въпреки това благославяйте
живота. – След две бири се поколебах дали да отварям трета. – Първия път,
когато го прочетох, не схванах какво има предвид Альоша – продължих. – Как е
възможно човек да е нещастен, а животът му да е щастлив? После обаче разбрах,
че нещастието може да се ограничи с бъдещето.
-
Нямам
представа за какво ми говориш.
-
Аз
също – отвърнах. – Засега.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар