Накратко за “Жената конбини” от Саяка Мурата

Фурукура Кейко винаги е била различна. Никога не се е вписвала особено сред връстниците си, нито в семейството си. Толкова е различна, че според родителите си е психично болна, но никакви усилия от тяхна страна не успяват да я “излекуват”. Щом навършва пълнолетие тя започва почасова работа в конбини* и заживява сама в опит да стане “нормална”. Почти като хикикомори**, но с тази разлика, че все пак излиза от вкъщи. И така цели осемнайсет години.

Само, че разбиранията на околните за това какво е нормално се разминават с тези на Кейко. В глобалното село за нормално се смята да изградиш сериозна връзка с човек от противоположния пол, да се обвържете пред закона, да си народите куп малки нормални човечета; работата ти да е на нормиран работен ден и по възможност да ти позволява кариерно развитие. В противовес на това, Фурукура мисли, че нормалност се постига като започнеш да копираш маниерите, начина на говорене, стила на обличане на човек с по-високо ниво на обществено харесване в социума. И тя започва да го прави доста успешно. Има обаче един проблем - конбини. Светлините му, звукът му, неговото цяло. Кейко е дотолкова погълната от конбини, че трудно си представя живота си без него. Сраства се с него. Той става един от съставните елементи на ДНК-то ѝ. Тялото, съзнанието и организма ѝ функционират в ритъма на конбини. Сърцето ѝ изтласква кръв за конбини и кръвта на конбини тече във вените ѝ. Само, че неистовото ѝ търсене на корена на нормалността едва не унищожава самоличността ѝ.

 “Жената конбини” - възхвала на японската странност е откровена, иронична, забавна и… горчива. И преди съм го казвала - всеки запознат с далечния Изток и особеностите му, знае за какво става дума, когато казвам, че японците са странни. Постоянният натиск на обществото да приобщи различните често води по-младите до депресивни състояния и психически разстройства или дори самоубийства. “Хватката на нормалния свят е желязна и всички “чужди тела” неусетно биват елиминирани. Инидивите, които не съответстват на утвърдените норми, постепенно биват изхвърляни.” (из: “Жената конбини”, превод: Маргарита Укегава, ИК “Колибри”, 2021).

*Конбини - тип денонощни универални магазини, неизменна част от японския бит, предлагащи всякакви продукти, от храна и алкохол, до домашни принадлежности и печатни издания. В Япония има повече от 50 000 конбини.

** Хикикомори - на японски: ひきこもり или 引き籠もり е термин, използван за обозначаване на социален феномен в японското общество, който представлява оттеглянето от социален живот на предимно млади хора, които достигат до екстремни степени на изолация, често ненапускащи дома си в продължение на месеци, а понякога и години. Като хикикомори се определят личности, които са считани за самотници, аутсайдери и саможиви. Японското министерство на здравеопазването определя като хикикомори личности, които се изолират от обществото в домовете си за период надвишаващ 6 месеца. Най-често като хикикомори са определяни личности от мъжки пол, но се предполага, че голяма част от тях са и жени, защото оттеглянето от социален живот на жените в японското общество се счита за нещо непредизвикващо притеснения и често не се забелязва. Предполага се, че причините за изолирането на голяма част от младите хора в Япония се коренят в японската култура, образователната система, икономическото състояние на страната, както и на факта, че голяма част от тези младежи вероятно страдат от аутизъм, социална тревожност, шизофрения или други психични заболявания.