Няколко думи за: „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ от Матю Дж. Съливан

Всичко започва с едно самоубийство.

Лидия – трийсет годишна книжарка, като малка станала свидетел на жестоко убийство, открива любимият си „книжен жабок“ Джоуи да виси обесен от тавана на последния етаж в книжарницата. Животът на младата жена сякаш избледнява леко. Емоционалната привързаност, която е изпитвала към момчето, прераства в тъга и несигурност, и добива нови измерения когато се оказва, че е наследила скромните притежания на Джоуи – малко дрънкулки и книги. Разгръщайки томчетата обаче, Лидия открива, че те са пълни със специални съобщения и загадки, оставени за нея. Така тя започва разследване, което я води към спомени от детството, срещи с баща ѝ, с когото отдавна не поддържа топли отношения, кървави кошмари и мистерии, които като сутрешна мъгла, лека полека се разсейват около нея.

Мисля, че този роман си струва да бъде прочетен. Понякога думата „дебют“ действа на читателите, както лавандулата действа на молците, но за мен този случай е изключение. Побиват те тръпки. Прелистваш жадно страниците. До последно се чудиш дали икономът не е убиецът. И БАМ! Изненадващ обрат! Какво повече му трябва на един добър трилър?

Да, това е книга за книги – обичам такива, нали съм книжар. Да, главната героиня е книжар, дори сме почти връстнички. Но освен това, „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ е написана много интелигентно. Матю Дж. Съливан е чудесен разказвач и знае как да грабне вниманието на читателите. Героите му са пълнокръвни, почти истински хора, като изключим факта, че са измислени. И като сложим всичко това на страна, тази книга се оказва изненадващо добър и освежаващ микс от мистерия, разследване на нерешени криминални случаи, изследване на семейните взаимоотношения и почти прави дисекция на една малка, нефункционална група от хора. Тя е за това, че всеки човек заслужава шанс. Тя е за приятелството, за саможертвата, за нуждата да даваш обич и да получаваш обич. За опасностите, които могат да крият тайните и мъката, които таим в себе си. И за това колко може да е силна любовта към книгите.