Както се подразбира от заглавието, с
тази книга Стивън Кинг затваря кръга и
трилогията за детектив Бил Ходжис се
превръща в едно цяло. В перфектното
украшение в библиографията на Краля.
Личното ми мнение: Колоритното трио
Ходжис-Гибни-Робинсън е свежо попълнение
в редиците на героите на „новия Кинг“,
а Брейди Хартсфийлд поставям в личния
си Топ 10 на злодеите родени от перото
на Кинг, заедно с имена като Ани Уилкс,
Кърт Барлоу и Андре Линож...
За да добиете представа за естеството
на последната книга от поредицата, ще
цитирам Албер Камю: „Има един-единствен
действително сериозен философски
проблем – самоубийството.“. И така,
в „Край на дежурството“ се заплита
възел от самоубийства на хора с общ
познат (в преносния и в прекия смисъл)
- Брейди Хартсфийлд, получил прозвището
„Принца на самоубийствата“. Случаите
са странни. Изглеждат като нещо, което
само човек със съзнанието на Брейди би
могъл да измисли. И все пак, мистър
Мерцедес лежи парализиран в болничното
си легло. Така че, въпреки необичайните
явления покрай него, да смяташ такъв
пациент за виновен за смъртта на няколко
души е нелепо, нали? Но не забравяйте,
че не всичко е видимо за очите! Бившият
партньор на Бил Ходжис го моли за помощ
и ето как започва последния лов за
членовете на детективска агенция „Търси
се“. Нито дума за сюжета повече! ...за да
не ви развалям удоволствието от четенето.
;)
„Мистър Мерцедес“, „Търси се“ и „Край
на дежурството“ са едно наистина свежо
попълнение в литературната кариера на
Стивън Кинг. Те са различни от старите
му книги, но не са и типични за новия му
период. По-скоро са нещо като смесица
от стария и новия Кинг. Съдържат по малко
и от двата му периода. Всъщност, според
мен, са взели най-хубавото и от двата
периода на Краля - хумора, иронията,
силните герои, още по-силните анти герои,
мистерията, напрежението, очакването
и сълзите накрая...
Няма коментари:
Публикуване на коментар