неделя, 28 декември 2014 г.

„Мистър Мерцедес“ от Стивън Кинг

„Истината е тъмнина и единственото, което има значение, е да се отличиш, преди да потънеш в нея. Да резнеш кожата на света и да оставиш белег. В крайна сметка историята е плът, набраздена от белези.“

Всички обичат сладоледаджията! И защо да не го обичат? Той е вежлив, винаги усмихнат и най-важното – продава сладолед. Този сладоледаджия обаче не е като другите.

Страдащ от психично разтройство, подлежащо на фройдистки анализ, криещ мрачна тайна, Брейди Хартсфийлд, наглед нормален млад мъж – възпитан, интелигентен, забавен, дори привлекателен, е вълк в овча кожа. Той има желязно хладнокръвие, извратено съзнание – идеи за убийства се стрелкат в главата му с бързината, с която опитен играч размесва колода карти. Но дълбоко в себе си таи самота, чувство за непълноценност, силен гняв и агресия. Брейди е решен да направи удара на живота си, след като веднъж вече е оставил белега си върху кожата на историята. Някои хора обаче са максималисти. На него не му стигат осем убити, трима осакатени, дванадесет сериозно наранени и седемнадесет души с по-леки наранявания. Не. Той иска нещо повече, нещо по-голямо. И той знае точно как да го постигне. А шишкавото ДВО (детектив в оставка) може да му диша прахта.

От другата страна на масата стои Уилям Кърмит Ходжис, наскоро пенсиониран детектив, разкрил едни от най-заплетените случаи, заловил едни от най-извратените психопати, освен един – мръсникът, който премаза с откраднат мерцедес клетите безработни пред Общинския център в мъгливото утро на трудовата борса. Сега Ходжис е депресиран, позагубил форма, качил десетина килограма и сериозно обмислящ дали да не налапа дулото на 40-калибровия си „Глок“ и да дръпне спусъка.

Руската рулетка започва, когато Бил получава писмо от мистър Мерцедес относно мелето пред Общинския център. Следва игра на нерви. Също като онази игра с плесниците  – стоиш и чакаш, дебнеш да пробват да те шляпнат.

Психопат и прокълната кола заедно в кървавия танц на злото... Струва ви се познато? Не точно, макар че са ни известни не една и две истории, включващи автомобил и психически нестабилен мъж, писани от Краля. „Мистър Мерцедес“ съдържа в себе си съвсем леки препратки към „Буик 8“, „Кристин“, но също и към „То“ и други негови книги, което всъщност събужда интереса на читателя и желанието му да прочете някоя от гореизброените.

Това е един великолепен детективски роман, клонящ по-скоро към класическите детективски мистерии тип Агата Кристи. Но също така е и увлекателен и динамичен трилър, който държи в напрежение до самия край. Лично за мен последните десет глави бяха едно трескаво очакване на голямото „Бум!“. Да четеш тази книга е като да се състезаваш в НАСКАР – лудо преследване на високи обороти, сърце биещо толкова силно, че всеки момент ще изхвръкне и вени готови да се пръснат от адреналина, заместил кръвта – задължително четиво за всеки, който обича силните емоции. Но всъщност това се отнася за всички книги на Стивън Кинг.

„Мистър Мерцедес“ е първата от планираната от Кинг трилогия за детектив Ходжис. Втора книга предстои да излезе в началото на юни 2015 година в щатите, с оригинално заглавие „Finders Keepers“. 


В нея главни герои ще са отново странното трио от настоящата история – пенсионираното ченге, невротичната поетеса и Тайрон зевзека или както ги наричат в резюмето върху задната корица на книгата – най-неочакваните герои, създавани от Стивън Кинг ;) Лично аз нямам търпение да я прочета (което ще стане веднага след премиерата в САЩ – няма да дочакам да я преведат на български), защото (ВНИМАНИЕ: СПОЙЛЕРИ!) тя пък препраща към един от любимите ми хоръри на Краля - „Мизъри“ - убит известен писател, вманиаченият му фен №1, ограбен сейф, съдържащ чернова за един последен бестселър...



2 коментара: