сряда, 21 октомври 2015 г.

„Страхосказания” - съставил: Стивън Джоунс

Вироглавото момиченце

Имало едно време едно момичецне, което било вироглаво и не слушало майка си. По тази причина Бог не бил доволен от нея и я оставил да се разболее. Никой лекар не можел да ѝ помогне и скоро тя легнала на смъртен одър и умряла.
Когато я положили в гроба и хвърлили пръст отгоре, внезапно ръката ѝ изскочила над земята и се протегнала към небето. А когато отново я прибрали и изсипали прясна пръст отгоре ѝ, било напразно, защото ръката винаги изскачала отново.
Тогава майката трябвало да иде на гроба и да удари ръката с пръчка. Щом го направила, ръката се прибрала и тогава детето най-сетне се усмирило.

Братя Грим


Едно от последните издания на Artline Studios - „Страхосказания“, развенчава мита за сладките приказки за лека нощ. Този том за ценители, е поклон пред работата на братя Грим - едни от любимите ни събирачи на фолклорни и истории на ужаса. Сборника включва петнадесет зловещи истории от петнадесет мрачни автори, като голяма част от имената са вече познати на българските читатели, например Нийл Геймън (чийто разказ най-много ми хареса... Пристрастна съм, съдете ме! ;р ), Маркус Хайц, Йон Айвиде Линдквист (странни птици са тези скандинавци...), Джоан Харис и други. Между авторските разкази, из книгата са пръснати шестнадесет приказки на Вилхелм и Якоб Грим, в превод на Маргарет Хънт от 1884 година, публикувани от лондонското издателство George Bell and Sons, включително и едни от най-известните като Рапунцел, Пепеляшка, Хензел и Гретел, Румпелщилцхен.

Сборникът „Страхосказания“ е съставен от Стивън Джоунс и илюстриран от Алън Лий. Издание, както казах вече, за ценители на финия, майсторски хорър.

За приказките казват, че са за деца. Че краят в приказките е щастлив. Че доброто побеждава злото... Но не всички приказки са за деца. И не винаги краят е щастлив (но почти винаги е поучителен). Пък и като че ли не е задължително все доброто да печели. Не съвсем... Не. Тези приказки са страшни. Те плашат децата и карат възрастните да настръхват. Тези приказки са мрачни. От тях те побиват тръпки и сънуваш кошмари...



P.S.
За приказката "Хвойновият храст", която ще откриете на този линк, ме просветли един приятел от Фейсбук - Бранимир Събев, име което вече доста от феновете на жанра в България разпознават. Изглежда, че "Хвойновият храст" не се включва често в изданията с приказки от братя Грим по причини, които сами ще установите, след като я прочетете. Но пък засилва апетита... по разбираеми причини... ;)


понеделник, 19 октомври 2015 г.

„Неосъзнато бягство” от Силвия Жекова

 „Никога няма да бъден в мир с външния свят, докато не постигнем мир със себе си.“

С този цитат на Далай Лама завършва една книга, която прочетох наскоро. Книгата се казва „Неосъзнато бягство“, а авторът ѝ – Силвия Жекова. Може би няма да срещнете тази книга в книжарницата зад ъгъла или в някой известен онлайн книжен щанд. Но ще ви кажа - много ми хареса! Установих, че понякога случайностите могат да ти поднесат неочаквано удоволствие. Историята в романа се завърта около живота и съдбите на две млади жени – Лора и Гергана, пътя, който двете извървяват заедно и поотделно, мечтите им, надеждите им.

- Колко пъти сам си казвал, че не е добра майка?
- Но никога не съм твърдял, че не те обича, нали? Това, че не те е родила няма нищо общо – каза тихо Христо. - Можеш ли да наречеш майки жените, които са захвърлили децата си, само защото са ги родили? Не това те прави родител, Лора.“

Знаете ли какво е да израснеш в самота? Да си нямаш никого? Никой да не те разбира? Да не можеш да спиш нощем заради ужасните кошмари, които те преследват? Вечно да имаш чувството, че нещо ти липсва? Сякаш някой е откъснал парче от плътта ти...
Гергана и Лора знаят значението на всичко това. Сестри, разделени от трагични обстоятелства, те прекарват дните си във вечно търсене. Търсене на отговори. Търсене една на друга. Търсене на щастие.... Но и във вечно бягане. Тук героите извършват своето несъзнателно бягство. Някои бягат от реалността, други бягат от самите себе си...
И така. „Неосъзнато бягство“ е история за родителите и децата. За решенията, които взимаме. За грешките, които правим и за последствията от действията ни. „Неосъзнато бягство“ е затрогваща и е способна да те разплаче. Както направи с мен... И да, може би няма да намерите тази книга в някоя голяма книжарница или в известна онлайн платформа, но аз пожелавам това на Силвия, защото е хубаво от време на време някой да ти бърка в сърцето.

P.S.

Към момента Силвия съчетава писането и отглеждането на двете си деца. Има издадена стихосбирка, която се казва "Моята изповед". Участва и в няколко антологии. Започнала е и втория си роман – "Отвъд", който ще е мистерия. Планира да издаде и сборник с притчи и разкази като част от тях са публикувани в сайта Другите новини. Сега списва в сайта Гнездото. 
Powered By Blogger