сряда, 30 септември 2015 г.

„Север и Юг” от Елизабет Гаскел

Мислех, че ще ми е лесно да пиша за „Север и Юг”, но се оказа, че греша. Трудно ми е. Много ми е трудно. Правя го цели три месеца, след като я прочетох. Затова ще започна така...

Не издържах и си взех „Север и Юг” още в същият ден, в който излезе. Понякога емоциите надделяват над слабите човешки същества... Започнах да я чета още същата нощ и за няколко часа вече бях прочела повече от 250 страници, а следващата нощ – още толкова. Цяла седмица след това едва успявах да заспя... Този роман ме погълна. Изпълни сърцето ми, душата ми... Плени ме безвъзвратно. По принцип нямам проблеми с романтичните книги и ревютата им, но това не е обикновена романтична история. Съвременните любовни романи са (и много се извинявам на всички, които ги харесват) еднодневки. С малки изключения. Четеш ги и ги забравяш. С тях просто запълваш време. Четеш ги по време на отпуската, на морето например, защото е лято и не ти се натоварва със сериозна литература или просто искаш да се разсееш от забързаното ежедневие. Никога не съм ги харесвала и всичките ми приятели знаят, че ги чета само, ако в тях се разказва за книги. Единствената романтика, която мога да смеля е жигосана със знака на класиката – вечна, неизбледняваща, прогаряща епидермиса на душата...
Обичам Джейн Остин и работата ѝ. Изчела съм около 80% от творчеството ѝ, без „Лейди Сюзън” и някои разкази. И когато разбрах, че „Север и Юг” предстои да излезе на български език, меко казано се разтреперих. Подходих към нея с такова нетърпение заради сравненията с „Гордост и предразсъдъци”, а и вече бях гледала милион пъти екранизацията на BBC. Признавам, че и двете книги са в списъка ми, отбелязани със звездичка за „любими”. Пък и нека бъдем честни и си го кажем без заобикалки – едва ли има жена, която е чела Остиновата класика или е гледала филм по нея и не е тайно влюбена в мистър Дарси или не си мечтае за Колин Фърт... Или не таи в себе си някоя Елизабет. Е, Джон Торнтън за мен е нешлифованият Дарси - красив, мрачен, горд, студен, груб като недовършен мраморен бюст. Но само отвън... Нали ги знаете онези бонбони, които отвън са с твърда шоколадова обвивка, а отвътре са нежни и сладки? Разливат се по езика ти като захарен сироп и обгръщат съществото ти като кашмирен шал – топъл, грижовен, по-нежен от сатен, по-лек от памук... Такъв е всъщност Джон Торнтън.
Маргарет Хейл е една малко по-съвременна Елизабет Бенет. Те я интелигентна, горда, непоколебима, неустрашима, независима. Има силен характер и ясно изразена личност и идентичност. Готова е да отстоява принципите си на всяка цена. Сърцето ѝ е изтъкано от съпричастие, любов и грижа. Но не ѝ липсват и предразсъдъците, които замъгляват преценката...
Ще го кажа още веднъж – „Север и Юг” не е обикновена любовна история. Тази книга е изключително съвременна за времето, в което е писана, а героите и образите им са пълнокръвни, емоционални. Тя разказва за сблъсъка на безжалостния, неприветлив индустриален Север и красивия, топъл и уютен аристократичен Юг. Тя говори за една Англия на прага на техническия прогрес, за малките хора и усилията им да сложат храна на масата за семействата си. Тя разказва за достойнството на обикновения човек, за неравната борба на работническата класа срещу господарите. И разбира се за терзанията на сърцето, вечното търсене на щастие и неудържимия бяг на душата към любовта, истинската, вечната, онази отредената от съдбата...
И така... три месеца след като Персей издадоха прекрасната „Север и Юг” от великолепната Елизабет Гаскел, аз се осмелих да кажа няколко думи за нея. На издателството ще кажа само едно огромно Благодаря! Благодаря ви за тази страхотна поредица с класика! Благодаря ви за Йейтс, Стокър, Ахо, Юисманс, Ибрайляну, Уайлд, Якобсен, Валера, Михаеску, Текери, Гелеруп и всички, за които не се сещам в момента! Благодаря ви, че поддържате огъня жив!

"Въпреки, че я обвиняваше и ревнуваше и се бе отрекъл от нея, все още я обичаше, пренебрегвайки себе си. Сънуваше я. Сънуваше я как се приближава към него с протегнати ръце, стъпвайки толкова леко и елегантно, че я намразваше, макар че се чувстваше съблазнен. Но фигурата на Маргарет се бе отпечатала в съзнанието му - лишена от характер, като девица, обладана от зъл дух. Този отпечатък беше толкова дълбок, че нито можеше да го прогони от въображението си, нито да отдели създанието, което мразеше, от жената, която обичаше. Но беше твърде горд, за да признае слабостта си и да я отбягва..."
из: "Север и Юг"

Превод: Емил Минчев

1 коментар:

  1. И аз съм все още замаяна от снощи, когато завърших книгата, ах...

    ОтговорИзтриване