понеделник, 18 януари 2016 г.

Из дневниците на един Снежен човек...


 Ден втори:

Вали на парцали... та се къса. Много ми е хубаво. Не знам хората какво толкова се оплакват. Тези странни, странни същества. Студено им било. Не можели да стигнат до работа, казват. Хлъзгаво било...
Пред нашия блок е чудно! Вчера сутринта едни деца ме направиха. Сложиха ми прекрасен оранжев морков за нос. Виждали ли сте такова оранжево? Най-хубавия оттенък на оранжевото, който можете да си представите – хеликонско оранжево! Имам и страхотен шал на райета и мега яката метла в едната ръка. Изяж се, Хари Потър! Копчетата ми са истински. Е, въгленчетата са класика, но днешното поколение никога не е харесвало класиката. Пък и кой слага въгленчета по кожухчето на снежния си човек в XXI век? В момента ми е малко самотно, защото всички деца са си по леглата, но аз мисля да използвам случая и да му ударя един релакс. Все пак да прекараш цял ден в игри си е доста изморително за един снежен човек едва на 48 часа. Ще си се опна тук, на площадката и ще погледам танца на снежинките...

Ден четвърти:

Вече не вали, но е все така студено и още не съм започнал да се топя.
Зимната ваканция свърши и от вчера децата са на училище. Мъчно ми е. Няма с кого да си играя. Няма кой да оправи шапката ми, накривена от нощния вятър...
Тази сутрин едни гимназисти минаха покрай мен. Тийнейджърите никога не са ми били любимите хора... :/ Чух ги да си говорят. Нямало да влизат в първия час. Срамота! Ако имаше училище за снежни човеци нямаше да пропусна нито един час!
Едно от момчетата, дръгливо, пъпчиво хлапе, запали цигара – грозна картинка. Изключително бях възмутен. Но нещото, което преля чашата беше, че едва допушил отровата, грозното тийн нещо си угаси цигарата в красивото ми снежно палтенце. Представяте ли си?! Ужасен съм от днешното поколение! После застопори фаса в крайчеца на усмивката ми. Помощ!!! Чувствам се омърсен!

Ден шести:

Ох, започнал съм да отслабвам, а бях толкова сладко закръглен... Емо Чолаков казал, че зимата си отива и слънцето щяло да „започне да се усмихва зад сивите облаци“. Никога не съм разбирал чувството му за хумор, но тази слънчева диета не ми се отразява добре...

Ден осми:

Горещо ми е! Навън са цели 5 градуса. Елза, ако си истинска, сега е момента да ме спасиш.

Ден десети:


Безнадеждно е! С всеки ден се смалявам все повече и повече... Освен това и децата вече не искат да играят с мен. Толкова бързо ли им омръзнах? Дори тийнейджърите не ме забелязват. Морковът ми го няма. Заприличал съм на Джако... Аз се стопявам, но красивите ми копчета ще останат да блестят на слънчевите лъчи много след като мен вече ме няма. Ще ми липсват веселите викове на децата, как се замеряха със снежни топки... дори и пъпчивите тийнове, които ми тровеха дробовете. Но най-много ще ми липсва вълшебният валс на снежинките, които се спускат грациозно от непрогледното зимно небе, та чак до студената земя... Сбогом жесток свят!



EtiFall


понеделник, 11 януари 2016 г.

„Търси се - който го намери, за него си е” от Стивън Кинг

„Сред най-вълнуващите открития в живота на читателите е фактът, че са читатели, което означава не само да умееш да четеш, но и да обичаш книгите. Да си влюбен в тях страстно и безнадеждно. Никога не забравяш първата, вдъхнала това чувство, а всяка следваща страница е ново откровение…”
из: „Търси се”, Стивън Кинг

„В началото бе Словото; ... и Словото бе Бог.”
Светото Евангелие от Йоан


Тази история започва с един литературен гений и разочарованият му най-голям почитател. Следват обиди, обвинения… и една каша от кръв, парченца череп и гениален мозък, размазана по стените…

През 1978 един американски писател, сравняван със Сол Белоу, Ърнест Хемингуей и Франсис С. Фицджералд, прекарващ залеза на дните си като отшелник в малко градче, бива най-брутално застрелян от вманиачения си фен номер едно. Въпросният, тогава двайсет и пет годишен Морис Белами освен парите от сейфа на стареца, заграбва и сто шейсет и пет тетрадки Молескин с неиздавани ръкописи на Ротстийн – истинското богатство според Морис, и заравя всичко. За лош късмет съдбата е отсъдила Белами никога да не прочете нищо повече от любимия си автор… Десетилетия по-късно, момче на име Питър Саубърс открива заровеното съкровище и животът му се променя…



„Търси се” е втората книга от трилогията за детектив Бил Ходжис и компания. Тя е изпълнена с повече мистерия от „Мистър Мерцедес”. Езикът ѝ е остър, саркастичен, на моменти груб. Тук витае духът на „Мизъри” . Това е история за мания, прерастваща в лудост. История за изтерзани души и увредени съзнания. Но е и история за отдаденост, любов, вярност и привързаност към семейството. Освен това „Търси се” е изпълнена с много литература и автори като Греъм Грийн, Съмърсет Моъм, Уилфред Оуен, Уилям Фокнър, Филип Рот, Марк Твен, Чарлс Дикенс, Едгар Алън По, Джон Ъпдайк… Богатство във всеки един смисъл на думата.


P.S.
По времето когато доизчитах “Мистър Мерцедес” и в мрежата прехвърчаха спойлери и тийзъри за „Търси се” си казах, че това ще е нещо като „Мизъри” 2.0, тунингована „Мизъри”, ако щете. Както писах по-горе, тук витае духът ѝ – Морис Белами също като Ани Уилкс прекрачва прага на пристрастеността и нагазва в плаващите пясъци на фанатизма…

P.P.S.
ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕР!

За трета книга от трилогията за Бил Ходжис (която се очаква на 7 юни 2016 в САЩ): докато четях последните глави от „Търси се”, в които Бил посещава Брейди в клиниката по мозъчна травматология, имах странното предчувствие на отколешен читател на Кинг, че трета част ще е изненадваща, разтърсваща, с привкус на „стария Кинг”… обсебваща като самия Хартсфийлд (поредният злодей, роден от перото на Краля, който се превръща в мой любимец* - в дълбините на съзнанието му се простира океан, в който плуват странни същества…). И „End of watch” наистина ще е такава. Страшно съм развълнувана! Brady is back in the game! Не затваряй очи, верни читателю, защото всичко е по-лошо от невидимото за очите…


*Кой може да не обича Ани Уилкс, Джак Торънс, Пениуайз, Роуз Капелата, Рандъл Флаг, Кърт Барлоу, Крейг Туми, Джордж Старк, Андре Линож, Джон Рейнбърд, Пурпурния Крал – брилянтни, отдадени на мисията си… а сега и Брейди Хартсфийлд.
Powered By Blogger