„Страхосказания” - съставил: Стивън Джоунс

Вироглавото момиченце

Имало едно време едно момичецне, което било вироглаво и не слушало майка си. По тази причина Бог не бил доволен от нея и я оставил да се разболее. Никой лекар не можел да ѝ помогне и скоро тя легнала на смъртен одър и умряла.

Когато я положили в гроба и хвърлили пръст отгоре, внезапно ръката ѝ изскочила над земята и се протегнала към небето. А когато отново я прибрали и изсипали прясна пръст отгоре ѝ, било напразно, защото ръката винаги изскачала отново.

Тогава майката трябвало да иде на гроба и да удари ръката с пръчка. Щом го направила, ръката се прибрала и тогава детето най-сетне се усмирило.

Братя Грим

Едно от последните издания на Artline Studios - „Страхосказания“, развенчава мита за сладките приказки за лека нощ. Този том за ценители, е поклон пред работата на братя Грим - едни от любимите ни събирачи на фолклорни и истории на ужаса. Сборника включва петнадесет зловещи истории от петнадесет мрачни автори, като голяма част от имената са вече познати на българските читатели, например Нийл Геймън (чийто разказ най-много ми хареса... Пристрастна съм, съдете ме! ;р ), Маркус Хайц, Йон Айвиде Линдквист (странни птици са тези скандинавци...), Джоан Харис и други. Между авторските разкази, из книгата са пръснати шестнадесет приказки на Вилхелм и Якоб Грим, в превод на Маргарет Хънт от 1884 година, публикувани от лондонското издателство George Bell and Sons, включително и едни от най-известните като Рапунцел, Пепеляшка, Хензел и Гретел, Румпелщилцхен.

Сборникът „Страхосказания“ е съставен от Стивън Джоунс и илюстриран от Алън Лий. Издание, както казах вече, за ценители на финия, майсторски хорър.

За приказките казват, че са за деца. Че краят в приказките е щастлив. Че доброто побеждава злото... Но не всички приказки са за деца. И не винаги краят е щастлив (но почти винаги е поучителен). Пък и като че ли не е задължително все доброто да печели. Не съвсем... Не. Тези приказки са страшни. Те плашат децата и карат възрастните да настръхват. Тези приказки са мрачни. От тях те побиват тръпки и сънуваш кошмари...

P.S.

За приказката "Хвойновият храст", която ще откриете на този линк, ме просветли един приятел от Фейсбук - Бранимир Събев, име което вече доста от феновете на жанра в България разпознават. Изглежда, че "Хвойновият храст" не се включва често в изданията с приказки от братя Грим по причини, които сами ще установите, след като я прочетете. Но пък засилва апетита... по разбираеми причини... ;)

„Неосъзнато бягство” от Силвия Жекова

 „Никога няма да бъден в мир с външния свят, докато не постигнем мир със себе си.“

С този цитат на Далай Лама завършва една книга, която прочетох наскоро. Книгата се казва „Неосъзнато бягство“, а авторът ѝ – Силвия Жекова. Може би няма да срещнете тази книга в книжарницата зад ъгъла или в някой известен онлайн книжен щанд. Но ще ви кажа - много ми хареса! Установих, че понякога случайностите могат да ти поднесат неочаквано удоволствие. Историята в романа се завърта около живота и съдбите на две млади жени – Лора и Гергана, пътя, който двете извървяват заедно и поотделно, мечтите им, надеждите им.

„ - Колко пъти сам си казвал, че не е добра майка?

- Но никога не съм твърдял, че не те обича, нали? Това, че не те е родила няма нищо общо – каза тихо Христо. - Можеш ли да наречеш майки жените, които са захвърлили децата си, само защото са ги родили? Не това те прави родител, Лора.“

Знаете ли какво е да израснеш в самота? Да си нямаш никого? Никой да не те разбира? Да не можеш да спиш нощем заради ужасните кошмари, които те преследват? Вечно да имаш чувството, че нещо ти липсва? Сякаш някой е откъснал парче от плътта ти...

Гергана и Лора знаят значението на всичко това. Сестри, разделени от трагични обстоятелства, те прекарват дните си във вечно търсене. Търсене на отговори. Търсене една на друга. Търсене на щастие.... Но и във вечно бягане. Тук героите извършват своето несъзнателно бягство. Някои бягат от реалността, други бягат от самите себе си...

И така. „Неосъзнато бягство“ е история за родителите и децата. За решенията, които взимаме. За грешките, които правим и за последствията от действията ни. „Неосъзнато бягство“ е затрогваща и е способна да те разплаче. Както направи с мен... И да, може би няма да намерите тази книга в някоя голяма книжарница или в известна онлайн платформа, но аз пожелавам това на Силвия, защото е хубаво от време на време някой да ти бърка в сърцето.

P.S.

Към момента Силвия съчетава писането и отглеждането на двете си деца. Има издадена стихосбирка, която се казва "Моята изповед". Участва и в няколко антологии. Започнала е и втория си роман – "Отвъд", който ще е мистерия. Планира да издаде и сборник с притчи и разкази като част от тях са публикувани в сайта Другите новини. Сега списва в сайта Гнездото. 

„Север и Юг” от Елизабет Гаскел

Мислех, че ще ми е лесно да пиша за „Север и Юг”, но се оказа, че греша. Трудно ми е. Много ми е трудно. Правя го цели три месеца, след като я прочетох. Затова ще започна така...

Не издържах и си взех „Север и Юг” още в същият ден, в който излезе. Понякога емоциите надделяват над слабите човешки същества... Започнах да я чета още същата нощ и за няколко часа вече бях прочела повече от 250 страници, а следващата нощ – още толкова. Цяла седмица след това едва успявах да заспя... Този роман ме погълна. Изпълни сърцето ми, душата ми... Плени ме безвъзвратно. По принцип нямам проблеми с романтичните книги и ревютата им, но това не е обикновена романтична история. Съвременните любовни романи са (и много се извинявам на всички, които ги харесват) еднодневки. С малки изключения. Четеш ги и ги забравяш. С тях просто запълваш време. Четеш ги по време на отпуската, на морето например, защото е лято и не ти се натоварва със сериозна литература или просто искаш да се разсееш от забързаното ежедневие. Никога не съм ги харесвала и всичките ми приятели знаят, че ги чета само, ако в тях се разказва за книги. Единствената романтика, която мога да смеля е жигосана със знака на класиката – вечна, неизбледняваща, прогаряща епидермиса на душата...

Обичам Джейн Остин и работата ѝ. Изчела съм около 80% от творчеството ѝ, без „Лейди Сюзън” и някои разкази. И когато разбрах, че „Север и Юг” предстои да излезе на български език, меко казано се разтреперих. Подходих към нея с такова нетърпение заради сравненията с „Гордост и предразсъдъци”, а и вече бях гледала милион пъти екранизацията на BBC. Признавам, че и двете книги са в списъка ми, отбелязани със звездичка за „любими”. Пък и нека бъдем честни и си го кажем без заобикалки – едва ли има жена, която е чела Остиновата класика или е гледала филм по нея и не е тайно влюбена в мистър Дарси или не си мечтае за Колин Фърт... Или не таи в себе си някоя Елизабет. Е, Джон Торнтън за мен е нешлифованият Дарси - красив, мрачен, горд, студен, груб като недовършен мраморен бюст. Но само отвън... Нали ги знаете онези бонбони, които отвън са с твърда шоколадова обвивка, а отвътре са нежни и сладки? Разливат се по езика ти като захарен сироп и обгръщат съществото ти като кашмирен шал – топъл, грижовен, по-нежен от сатен, по-лек от памук... Такъв е всъщност Джон Торнтън.

Маргарет Хейл е една малко по-съвременна Елизабет Бенет. Те я интелигентна, горда, непоколебима, неустрашима, независима. Има силен характер и ясно изразена личност и идентичност. Готова е да отстоява принципите си на всяка цена. Сърцето ѝ е изтъкано от съпричастие, любов и грижа. Но не ѝ липсват и предразсъдъците, които замъгляват преценката...

Ще го кажа още веднъж – „Север и Юг” не е обикновена любовна история. Тази книга е изключително съвременна за времето, в което е писана, а героите и образите им са пълнокръвни, емоционални. Тя разказва за сблъсъка на безжалостния, неприветлив индустриален Север и красивия, топъл и уютен аристократичен Юг. Тя говори за една Англия на прага на техническия прогрес, за малките хора и усилията им да сложат храна на масата за семействата си. Тя разказва за достойнството на обикновения човек, за неравната борба на работническата класа срещу господарите. И разбира се за терзанията на сърцето, вечното търсене на щастие и неудържимия бяг на душата към любовта, истинската, вечната, онази отредената от съдбата...

И така... три месеца след като Персей издадоха прекрасната „Север и Юг” от великолепната Елизабет Гаскел, аз се осмелих да кажа няколко думи за нея. На издателството ще кажа само едно огромно Благодаря! Благодаря ви за тази страхотна поредица с класика! Благодаря ви за Йейтс, Стокър, Ахо, Юисманс, Ибрайляну, Уайлд, Якобсен, Валера, Михаеску, Текери, Гелеруп и всички, за които не се сещам в момента! Благодаря ви, че поддържате огъня жив!

"Въпреки, че я обвиняваше и ревнуваше и се бе отрекъл от нея, все още я обичаше, пренебрегвайки себе си. Сънуваше я. Сънуваше я как се приближава към него с протегнати ръце, стъпвайки толкова леко и елегантно, че я намразваше, макар че се чувстваше съблазнен. Но фигурата на Маргарет се бе отпечатала в съзнанието му - лишена от характер, като девица, обладана от зъл дух. Този отпечатък беше толкова дълбок, че нито можеше да го прогони от въображението си, нито да отдели създанието, което мразеше, от жената, която обичаше. Но беше твърде горд, за да признае слабостта си и да я отбягва..."

из: "Север и Юг"

Превод: Емил Минчев

„Магазинчето на мечтите” от Мена Ван Праг

  „Магазинчето на мечтите” е книга с докосване кадифе. Това е книга с аромат на черешов пай, изпечен в ранна пролетна утрин. Това е книга с шепот на дантели, плахи влюбени погледи и притаени усмивки... Това е история за надеждите, вторият шанс и силата на любовта…

На малка уличка в Кеймбридж, едно магазинче за рокли и собственичката му даряват на всяка жена, прекрачила прага увереност, смелост, сила…

Ета Спаркс има специална дарба. Тя умее не просто да съчетава цветовете и материите. Тя може да вижда под твърдата обвивка на хората. Тя разчита сърцата им като отворена книга. Тя усеща от какво се нуждаят те. От какво се страхуват. За какво копнеят.

Изстрадала голямата любов, сега Ета иска да помогне на внучка си да отвори сърце за своята. Но стената, зад която Кора е зазидала чувствата си е прекалено висока. Единственият човек, който може да я изкачи е Уолт – интровертен собственик на малка книжарничка… и вълшебен глас. И Ета е убедена, че тези двама души, които са родени един за друг, ще намерят пътя към съвместното щастие... с малко побутване, може би. Но всички знаем, че да познаеш любовта не винаги е лесно, дори и да се блъснеш в нея.

„Магазинчето на мечтите” е сладка като черешов пай, с хрупкава коричка, поръсена с пудра захар. От нея звучат приятна музика, поезия и класическа литература. Тя е нежна като сатен, фина като брюкселска дантела и красива като китайска коприна. Тази книга е за любителите на романтика и търсачите на истинска любов.

„Аутсайдерът“ от Маркъс Зюсак

Камерън Улф е самотен. Той е различен. Странен е. Никога не е имал истински приятели. Той си мисли, че няма нужда от никого. Той е единак и има нужда само от себе си и инстинктите си. Поне така си мисли Камерън...

ВНИМАНИЕ!

Ако сте от известните деца в училище, движите се във VIP групичката и всички съученици ви боготворят (а зад гърба ви мразят в червата), то тази книга едва ли би ви впечатлила.

НО!

Тази книга най-вероятно ще ви хареса, ако сте Невидими. Несъвършени. Неразбрани. Тя е за неоценените. За нежеланите. За самотниците. За аутсайдерите...

Камерън Улф е на петнайсет. Дели стаята си с по-големият си брат Рубен, който вечно го забърква в най-различни неприятности, като например да оберат зъболекаря или да откраднат някой пътен знак, или да се боксират до кръв в задния двор... Сестра му Сара постоянно се натиска с гаджето си Брус на дивана в дневната. На брат му Стив му върви във всичко и се мисли за голямата работа. Баща му е водопроводчик, а майка му се скъсва от работа, но все пак успява да се справи с домакинството... въпреки, че най-обича да готви гъби, а Кам и останалите ги ненавиждат. През уикенда Камерън започва да работи с баща си и така среща Ребека. Тя е всичко, за което момчето е мечтало – истинска. Но животът никога не е хубав за различните... Брус изневерява на Сара, бившият най-добър приятел на Кам го завлича с голяма сума пари, защото се е забъркал с гадна компания; късмета на Стив започва да се изчерпва, а Камерън остава с излъгани надежди и разбито сърце. Но нали винаги е бил сам? Единак. Аутсайдер. А кой би могъл да обича аутсайдер(ът)?

Преди „Крадецът на книги“. Преди „Аз съм пратеникът“. Маркъс Зюсак написва „Аутсайдерът“ през 1999 година. С трилогията за братята Улф австралийския писател дебютира на литературната сцена, а за останалите две – „Да се биеш с Рубен Улф“ и „Когато кучетата плачат“, печели няколко награди за литература за юноши.

„Изпънал ръце край тялото си, виех и всичко се изливаше от мен. Видения бълваха от гърлото ми и гласове от миналото ме обкръжаваха. Небето се вслушваше. Градът – не. Не ми пукаше. Пукаше ми само за това, че вия и можех да чуя гласа си и да си спомня, че в това момче имаше сила и то имаше какво да предложи. О, как само виех, тъй гръмогласно и отчаяно, и съобщавах на света, че съм тук и няма да се предам.

Не и тази вечер.

Нито никога!“

из: „Аутсайдерът“

превод: Светлана Комогорова-Комата

Едно гласче отеква в главата ти докато четеш тази книга: "Не можеш да го разбереш, ако не си го преживял!"

„Човекът, който не беше убиец” от Микаел Юрт и Ханс Русенфелт

„Не беше убие.

Повтаряше си го наум, докато влачеше трупа надолу по склона. Аз не съм убиец.

Убийците са престъпници. Убийците са лоши. Мракът е погълнал душите им и по разни причини те са прегърнали тъмнината и я приветстват, обръщайки гръб на светлината. Той не беше лош.”

Така започва „Човекът, който не беше убиец”. Посегнах към нея с любопитството на десетгодишен, намерил скритите списания на по-големия си брат, след като прочетох горните редове. Обикновено така правя когато си избирам книга за четене. Ако първите изречения не ми проговорят, явно не ни е било писано. Но ако ме грабне още в началото... Е, останалото е магия.

„Човекът, който не беше убиец” е първата книга от новата поредица на издателство Ера „Северно сияние”. Също така е и първа с главен герой Себастиан Бергман. Нетърпелива съм за следващите! Авторите – Микаел Юрт и Ханс Русенфелт са сценаристи. Може би сте гледали „Мостът”.

Всеки, който някога е отварял криминален роман, написан от скандинавец, ще разбере за какво говоря когато казвам, че колкото мрачни и жестоки да са престъпленията, които описват, трудно би се намерил съвременен западен писател, който да те разтърси по този начин. (Нищо лично към американските членове на раздел „Трилъри”, но никога не съм криела, че предпочитам литературата (и изобщо изкуството във всичките му измерения) да е произведена на Стария континент. Качеството е различно*.) И „Човекът, който не беше убиец” по нищо не отстъпва на вече добре познати автори като Ю Несбьо, Камила Лекберг или Стиг Ларшон.

Действието тук се развива в провинциалното шведско градче Вестерос**, където един труп разбунва духовете. Шестнайсетгодишният Рогер е открит мъртъв, убит по особено жесток начин. За да се разреши случая във Вестерос пристига експертна група от Стокхолм, а по късно към нея се присъединява и арогантния, но брилянтен Себастиан Бергман – психолог, сваляч, мрънкач, с ум като бръснач и непогрешима интуиция. Оказва се обаче, че идиличното градче, в което са се озовали, никак не е перфектно. И на пръв поглед безупречната му целомъдреност е просто добре замаскирана поквара. Оказва се, че хората му крият много по-тъмни тайни отколкото самите те могат да понесат. И изведнъж всичко рухва... Ще кажа само, че краят беше разтърсващ! Отдавна не бях изпитвала такава емоция. В един и същи момент мразех убиеца (който не е убиец) и също така го съжалявах, съчувствах му.

Образите на героите на тази книга са плътни и изпипани почти до съвършенство. Истински чувства. Истински взаимоотношения. Нищо повърхностно. Нещо, над което да се замислиш. Да пипнеш. Да вдишаш. Иглички, забиващи се в кожата ти. Електрическа искра, пълзяща към мозъка ти...

За мен „Човекът, който не беше убиец” всъщност говори за убийството не толкова като за престъпление, а като за акт, продиктуван от страх. Страхът, че ще изгубиш всичко, което обичаш, което е придавало смисъл на живота ти... Всъщност тук страхът е главният мотив, главният виновник за всичко. Страхът, подклаждан от самотата, гнева, неразбирането на другите. Разрушителната сила на низките човешки емоции и желания...

*Изключвам Стивън Кинг (и преди да са се обадили големите разбирачи – Кинг пише както хоръри, така и трилъри, мистерии, антиутопии... фентъзи, ако броим някои заглавия) и Джеймс Ролинс.

**На вниманието на феновете на „Песен за огън и лед” и Мартин: Това е друг Вестерос. Истински. ;) 

„Възкресяване” от Стивън Кинг

Хранилище на мрака чер,

от зла безлунна нощ събран

в отровен вещерски казан.

Над бездната глава склоних

да разбера човешки крак

дали е стъпвал и видях

безкрайни лъскави стени

като покрити с черен лак.

Оттам Смъртта изпраща страх

по лепкав и злокобен бряг.

Томас Мур

Някога питали ли сте се какво се крие от другата страна, зад стената на вечния сън? Ад? Рай? Способен ли е човек да съзре Царството на смъртта и страната отвъд пределите му? Сигурно сте си задавали тези въпроси. Като всеки друг. Било то съзнателно или не темата за смъртта и отвъдното винаги е вълнувала човешкото съзнание.

Последната книга от Стивън Кинг на българския пазар „Възкресяване“, засяга не само темите за смъртта и отвъдното, ами и онези за приятелството, семейството, порастването, любовта, загубата, мъката, отчаянието, вманиачаването...

Всичко във „Възкресяване“ започва с шестгодишният Джейми Мортън и едно запознанство, което ще предопредели живота му.

В началото Чарлс Джейкъбс е всеотдаен и добросъвестен. Съвършеният съпруг и баща, и най-добрият пастор, който Харлоу някога е имал. До деня, в който Джейкъбс изгубва съпругата и сина си в ужасяваща катастрофа. Той се превръща в абсолютната противоположност на смирения християнин. Загубва всякакви морални ценности и чувство за състрадание.

Казват, че един човек може да промени живота ти изцяло. Казват, че едно побутване е достатъчно, за да обърне хода на събитията. Наричат нещата, които ни се случват съдба. Предопределеност. Божия намеса...

Изминават години преди Джейми и Чарлс да се срещнат отново. Именно тази тяхна среща се оказва решаваща. Тя е камъчето в колелото на повествованието. Съществуването на Джейми отново придобива значение, а завръщането на Джейкъбс завихря буря с невиждани размери.

На пръв поглед „Възкресяване“ е най-обикновен, на моменти скучноват разказ за живота на Джейми Мортън. Но не е. „Възкресяване“ е еволюцията на момчето в мъж. „Възкресяване“ е мъчителният катарзис на човешката душа – деволюция – низвергнатият ангел, превърнал се в демон.

В моментите, в които не ме разплакваше „Възкресяване“ ме караше да изтръпвам. Върна ме към книгите от онзи период, който феновете обозначават със „старият Кинг“. Време, в което проверявах поне по два пъти дали съм затворила добре прозорците. Нощите, в които поглеждах под леглото преди да изгася лампите и си тананиках песнички когато слизах в мазето, за да прогоня параноята.*

P.S.

Един приятелски, съвсем незлоблив съвет към всички онези, които подхождат с предубеждения към настоящото издание - не приемайте тази книга като твърде религиозна! Оставете тези предразсъдъци настрана! Не прибързвайте да я отхвърляте, защото в нея се крие нещо повече от спомените на един мъж. Тази книга е поклон към големите и работата им. Към Мери Шели, Брам Стокър, Хауърд Ф. Лъвкрафт, Робърт Блох...

* Когато тъкмо се запознавах с Краля и бях прочела едва няколко негови книги като „То“, „Сейлъм'с Лот“, „Гробище за домашни любимци“...