„Единствената
реалност бе чудното разцъфтяване на
нейната нова същност, разтварянето на
всичките ѝ свити пипалца към светлината.
Досега беше живяла целия си живот сред
хора, чиято чувствителност сякаш бе
повехнала, защото не им служеше за нищо
– а още в началото по-чудесни от ласките
на Харни бяха думите му като част от
нежността му. Винаги си беше представяла
любовта като нещо объркано и потайно,
а той я превръщаше в нещо светло и открито
като летния въздух.“
Това
е тъжна история за съзряването.
По-изтънчена от обикновен летен романс.
Далеч от клишетата.
Главната
героиня, Чарити Роял – отегчена от
живота си в малко, провинциално градче,
е неуверена в социалното си положение.
Отгледана от един от най-видните жители
на Северен Дормър, всеки би помислил,
че е благодарна за грижите, но не и тя.
Чарити не понася настойника си, чувства
се като затворник. Комплексирана е от
факта, че идва от „планината“, място
населено с бедни, необразовани хора,
приемани за по-нисши от утайката на
обществото. Тя се лута между усещането
за власт и малоценност. Не се опитва да
изкачи социалната стълбица или да си
създаде високо положение, просто иска
да разбере къде се вписва.
Чарити
Роял – мразех я, обичах я, съчувствах
ѝ, страдах за нея. По трудния начин тя
научава някои уроци на живота: за
класовите различия, за мъжете, за самотата
и понася последствията от действията
си.
Този
роман трябва да е бил шокиращ за 1917-а,
като се има предвид, че темата за
сексуалното съзряване не е била широко
обсъждана, особено в малките градчета
на Нова Англия.
Едит
Уортън е първата жена, наградена с
„Пулицър“ и „Лято“ е много различна
от всичко, което е писала, но не по-малко
красива и докосваща. Тя рисува ярки
картини на природата, града и хората.
Любовната история в основата на разказа,
е пропита от напрежение и обществени
табута, като в „Невинни години“. Изказът
на Уортън е интелигентен и красив, и все
пак лесно четивен за класика, и както в
другите си произведения, те оставя
емоционално свързан с пълнокръвните
си герои – всеки може да открие по нещо
от себе си в тях – такъв е стилът ѝ.
Предполагам, че затова я обичам толкова
много.
