Тази история е магична, мистериозна,
горчиво-сладка, носталгична, но най-вече
е красива. Тя е от онези истории, които
докосват сърцето и пълнят очите със
сълзи. Тази история определено ще ме
преследва. Не само заради вълшебната
екранизация на студио Гибли, а заради
един цитат от самото начало на книгата,
който сякаш ме зашлеви: „Тя отлично
знаеше – макар да нямаше начин да обясни
на госпожа Престън – че неща като партита
и най-добри приятелки, ходене на чай с
разни хора може и да са мечта за останалите,
защото останалите бяха „вътрешни“ -
вътре в някакъв невидим магически кръг.
Ана обаче беше навън“. Да, Ана е
аутсайдер. Самотница, обикновена, странна
за останалите деца. Сигурна съм, че много
от читателите, ще се разпознаят в нея,
както стана с мен.
Ана е самотно момиче, което живее с
осиновителите си. Трудно се сприятелява.
Мълчалива е и предпочита да стои на
страна от другите. Едно лято обаче, Ана
е изпратена в провинцията. Там духът на
ѝ е свободен, а краката - боси. По цял ден
скита из околните блата и хълмове, докато
не среща Марни...
Марни е също толкова самотна, но е
различна. Тя е колкото пълнокръвна,
енергична и харизматична, толкова и
мистериозна и нереална.
Марни е като буйната река, която повлича
след себе си падналите листа и крехките
клончета, и животът на Ана отново
придобива цвят, само че Марни изчезва...
Изключително трогателна, разказана на
прекрасен език, според мен тази книга
е подходяща както за деца, така и за
възрастни. Прочетете „Когато Марни
беше там“, ако някога сте се чувствали
неуверени около останалите или ви е
било трудно да откриете себе си! Прочетете
я, ако скъп за вас приятел е далеко и ви
липсва! Прочетете я, ако ви се прииска
да усетите онази топлинка на детството.
P.S.
За филма на студио Гибли
– прекрасен е! Непременно го гледайте,
ако не сте! Разбира се, книгата е по-хубава
(какъвто обикновено е случаят с филмираните
книги), но филма добавя към чувствата,
които ви е оставила книгата, една идея
магия. ;)
