вторник, 17 март 2020 г.

„Балада за един счупен нос” от Арне Свинген


… или Ода за оптимизма


„Преди да удари звънецът за първия час, заставам пред училищната порта и си поемам дълбоко въздух. Нов ден, нов късмет – чувал съм да казват. Е, хората често търсят поговорки, чието значение изобщо не разбират, но точно тази според мен е много вярна. Хубавото на живота е, че никога не знаеш какво те чака. Един вид, всеки ден е подарък. Разопаковай го и виж какво си получил. Просто трябва да поема щедра доза кислород, преди да вляза в училищния двор. Не може всичко да е цветя и рози.”

из: „Балада за един счупен нос”


Барт е на тринайсет, но животът му не е като на повечето тринайсетгодишни. Той няма баща, майка му е алкохоличка, бедни са и живеят в обществено жилище в съмнителен квартал, свърталище на наркомани и престъпници. На Барт му се налага да отглежда майка си, вместо тя него. Пораства бързо. Така, както никое дете не бива да пораства. Освен това в училище е аутсайдер, тормозен от съучениците си. Но нищо. Той приема всичко с безкраен оптимизъм, а спасение открива в музиката и две неочаквани приятелства.

Лично за себе си заключих няколко неща след като прочетох „Балада за един счупен нос”: Животът не е невъзможен за живеене, въпреки трудностите, които изпречва на пътя ти. Никога не казвай, че на теб ти е най-тежко, защото нямаш и представа колко по-тежко им е на някои хора! Както казва Барт, всеки ден е подарък! Аз бих добавила: всеки ден е възможност за ново начало, възможност да започнеш на чисто! Стига да искаш…

Книжката е много трогателна и си струва да се прочете, както от юноши, така и от родителите им. Освен за тормоза в училище във всичките му форми, психически и физически – един огромен проблем във всяко едно учебно заведение, това томче говори и на теми като самоувереността, порастването, възпитанието, приятелството. Бих я препоръчала и за четене в училище, защото смятам, че рационални и разумни хора се формират не само въз основа на добро домашно възпитание, а и в училище.


P.S.

Въпреки, че скоро навършвам трийсет и една, и както казах в едно предишно ревю, рядко посягам към литература за подрастващи, все още го правя. Никога не съм крила мнението си, че европейската школа има много повече какво да даде на юношите на възпитателно и емоционално ниво, отколкото американската. „Балада за един счупен нос” е поредното доказателство за това и още един бисер във великолепната серия на „Емас” с янг адълт издания! Трябва да призная, че изпитвах нужда да си припомня онези горчиво-сладки моменти в училище – понякога да усетиш лека тъга в душата, може да подейства като призив за събуждане на съзнанието.

2 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Когато прочетох името "Барт", веднага се сетих за "Бърт" от "Счупената колесница" на Алън Силитоу. И в двата романа героите са в процес на израстване. И двамата трябва сами да намират решения. В случая на Бърт решението е много смело - той възприема друга идентичност и се превръща в "герой на работническата класа". :) Харесва ми идеята ти, че всеки ден има възможност да се постави начало. Жалко, че не виждам бутон за харесване на ревюто. Вместо това оставям тук кратък текст за "Счупената колесница" на български:
    https://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2002/10/19/218051_pisatelskata_kolesnica/

    ОтговорИзтриване