“Понякога ми се иска да вярвах в някакъв бог, в някаква по-висша сила. Може би щеше да е по-лесно да имам нещо, върху което да стоваря вината. От друга страна, дори най-праволинейните фундаменталисти не изглеждат склонни да приписват на своите всемогъщи богове вината за нещастието, което рано или късно застига всички ни. Да се родиш човек, означава да ти бъде наложена вина.”
Из:“Почти нормално семейство“
„Почти нормално
семейство“ не е типичният трилър. В него няма престрелки и екшън, но емоциите,
които предизвиква са точно толкова силни. Матиас Едвардсон пренася читателите в
точния момент, в който блаженият и спокоен живот на едно обикновено семейство
се разбива на милиони парченца. Той умело преплита семейна драма, съдебен
трилър и, станалият ни любим в последните години, скандинавски ноар.
Повествованието
се води от тримата главни герои: три различни гледни точки; три различни
свидетелства за бавното разпадане на една наглед перфектна семейна идилия -
свещеник и баща, адвокат и майка, дъщеря и заподозрян в убийство – и всички те
лъжат.
„Почти нормално
семейство“ е свеж и оригинален роман! Препоръчвам го за хора, които харесват
задълбочени драми или просто искат да си починат от американските екшъни.
Авторът така добре предава семейната динамика, че всичко започва да изглежда
страшно близо до читателя. Докато четеш „Почти нормално семейство“, няма как да
не си зададеш няколко въпроса: Ами, ако това бях аз? Ами, ако това се беше
случило в моето семейство? Колко добре човек познава децата си? Какво бих
пожертвал аз, за да предпазя детето си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар