петък, 17 февруари 2017 г.

Накратко за „Край на дежурството“ от Стивън Кинг

 Както се подразбира от заглавието, с тази книга Стивън Кинг затваря кръга и трилогията за детектив Бил Ходжис се превръща в едно цяло. В перфектното украшение в библиографията на Краля. Личното ми мнение: Колоритното трио Ходжис-Гибни-Робинсън е свежо попълнение в редиците на героите на „новия Кинг“, а Брейди Хартсфийлд поставям в личния си Топ 10 на злодеите родени от перото на Кинг, заедно с имена като Ани Уилкс, Кърт Барлоу и Андре Линож...
За да добиете представа за естеството на последната книга от поредицата, ще цитирам Албер Камю: „Има един-единствен действително сериозен философски проблем – самоубийството.“. И така, в „Край на дежурството“ се заплита възел от самоубийства на хора с общ познат (в преносния и в прекия смисъл) - Брейди Хартсфийлд, получил прозвището „Принца на самоубийствата“. Случаите са странни. Изглеждат като нещо, което само човек със съзнанието на Брейди би могъл да измисли. И все пак, мистър Мерцедес лежи парализиран в болничното си легло. Така че, въпреки необичайните явления покрай него, да смяташ такъв пациент за виновен за смъртта на няколко души е нелепо, нали? Но не забравяйте, че не всичко е видимо за очите! Бившият партньор на Бил Ходжис го моли за помощ и ето как започва последния лов за членовете на детективска агенция „Търси се“. Нито дума за сюжета повече! ...за да не ви развалям удоволствието от четенето. ;)

„Мистър Мерцедес“, „Търси се“ и „Край на дежурството“ са едно наистина свежо попълнение в литературната кариера на Стивън Кинг. Те са различни от старите му книги, но не са и типични за новия му период. По-скоро са нещо като смесица от стария и новия Кинг. Съдържат по малко и от двата му периода. Всъщност, според мен, са взели най-хубавото и от двата периода на Краля - хумора, иронията, силните герои, още по-силните анти герои, мистерията, напрежението, очакването и сълзите накрая...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Powered By Blogger