„Мамка му... и крава!” от Дейвид Духовни

„Всички ние сме животни и имаме своето място в лоното на Майката природа. Само човекът се е отделил от великата верига на битието и от всички други животни и си мисля, че това е в негова вреда и за негова жалост, и наша също.“

Дейвид Духовни, „Мамка му... и крава!“

Ако сте дете, израснало през 90-те години на ХХ век, като мен, значи ще разберете, когато ви кажа с какво нетърпение очаквах книгата на Дейвид Духовни да излезе на български език. Мисля, че причината е ясна и нейното име е Фокс Мълдър – любим герой от култовия за феновете на фантастиката и хоръра сериал „Досиетата Х”. Телевизионен хит, вдъхновил много литературни, комикс и кино произведения. За останалите ще допълня: „Секс до дупка”, Ханк Муди – алкохолизираният писател женкар. Казах си, че трябва да прочета „Мамка му... и крава!“ най-малко заради шантавото заглавие, но най-вече заради самия Дейвид. Книгата се оказа точно толкова щура, колкото подсказва и името й. Тя е страшно забавна, но и тъжна на моменти. Тя е откровена. Всъщност е поучителна, стига да си широкоскроен и да можеш да погледнеш нещата и от другата им страна. Да застанеш от другата страна на оградата, както биха се изразили героите на тази история за свободата на духа, мечтите и приятелството. Те оставят едно послание, че всички ние, дивите животни, животното в краката ни, животното в чинията ни, човекът до нас... Всички сме едно. „Всички сме свещени крави.“

Слагаме началото на това приключение в обикновена семейна ферма в САЩ. Логично би било да си мислим и че Елси Бовари е обикновена американска крава. Мечтите ѝ обаче не са чак дотам обикновени. Нея не я блазнят огромните бикове в другата част на двора и не умира от желание да си има вземане даване с тях. Елси жадува за свобода, за живот отвъд огражденията. Живот, страна и хора, които няма да искат кожата, месото или млякото ѝ. Да избяга от съдбата си. И Елси взима фундаментално решение – да напусне родната ферма и да заживее в Индия, място на което ще е богиня. Буквално. Идеята за бягство идва като благословия за още двама жители на фермата. Първи към мисията на кравата се присъединява прасето Джери, т.е. Шалом – по произход американец, по душа евреин. Той чете Тората, носи ярмулка, говори идиш и иска да е дявол в страна на хора неядящи свинско. Третият член на стадото е Том – пуякът оксиморон, нелетящата птица, която полита, та даже пилотира цял самолет. Освен това борави със смартфон (е, с клюна си, но пък е велик на Angry birds). Том жадува да иде на място, където ще е кралска особа. Така обединени от мечтата за свобода, трите животни успяват да направят неща, за които останалите могат само да четат в ексцентрични книги като тази.

След като прочетеш „Мамка му... и крава!“ се замисляш за някои важни неща от живота (поне при мен беше така) и в главата ти остават да витаят няколко въпроса: Защо една голяма част от населението на Земята не може или, за да сме точни, не иска да осъзнае задълженията и отговорностите си спрямо природата и живите същества, с които съжителства на планетата? Могат ли в действителност животните да разговарят помежду си? И могат ли кравите да летят? Не знам. Предполагам, че истината е някъде там...

„Дълго време мечтах за Индия, вярно е. Обаче не съм разочарована, че не се оказа такава, каквато очаквах, че не съвпада с Индия от мечтите ми. Без мечтите за Индия никога нямаше да отида никъде, никога нямаше да преживея някакви приключения. Тоест излиза, че не е толкова важно мечтите ти да се сбъднат, а е по-важно да ги имаш, за да те накарат да направиш първите стъпки.“

из: „Мамка му... и крава!“