Хранилище
на мрака чер,
от зла безлунна
нощ събран
в отровен
вещерски казан.
Над бездната
глава склоних
да разбера
човешки крак
дали е стъпвал
и видях
безкрайни
лъскави стени
като покрити
с черен лак.
Оттам Смъртта
изпраща страх
по лепкав и
злокобен бряг.
Томас Мур
Някога питали
ли сте се какво се крие от другата страна,
зад стената на вечния сън? Ад? Рай?
Способен ли е човек да съзре Царството
на смъртта и страната отвъд пределите
му? Сигурно сте си задавали тези въпроси.
Като всеки друг. Било то съзнателно или
не темата за смъртта и отвъдното винаги
е вълнувала човешкото съзнание.
Последната
книга от Стивън Кинг на българския пазар
„Възкресяване“, засяга не само темите
за смъртта и отвъдното, ами и онези за
приятелството, семейството, порастването,
любовта, загубата, мъката, отчаянието,
вманиачаването...
Всичко във
„Възкресяване“ започва с шестгодишният
Джейми Мортън и едно запознанство, което
ще предопредели живота му.
В началото
Чарлс Джейкъбс е всеотдаен и добросъвестен.
Съвършеният съпруг и баща, и най-добрият
пастор, който Харлоу някога е имал. До
деня, в който Джейкъбс изгубва съпругата
и сина си в ужасяваща катастрофа. Той
се превръща в абсолютната противоположност
на смирения християнин. Загубва всякакви
морални ценности и чувство за състрадание.
Казват, че
един човек може да промени живота ти
изцяло. Казват, че едно побутване е
достатъчно, за да обърне хода на събитията.
Наричат нещата, които ни се случват
съдба. Предопределеност. Божия намеса...
Изминават
години преди Джейми и Чарлс да се срещнат
отново. Именно тази тяхна среща се оказва
решаваща. Тя е камъчето в колелото на
повествованието. Съществуването на
Джейми отново придобива значение, а
завръщането на Джейкъбс завихря буря
с невиждани размери.
На пръв поглед
„Възкресяване“ е най-обикновен, на
моменти скучноват разказ за живота на
Джейми Мортън. Но не е. „Възкресяване“
е еволюцията на момчето в мъж. „Възкресяване“
е мъчителният катарзис на човешката
душа – деволюция – низвергнатият ангел,
превърнал се в демон.
В моментите,
в които не ме разплакваше „Възкресяване“
ме караше да изтръпвам. Върна ме към
книгите от онзи период, който феновете
обозначават със „старият Кинг“. Време,
в което проверявах поне по два пъти дали
съм затворила добре прозорците. Нощите,
в които поглеждах под леглото преди да
изгася лампите и си тананиках песнички
когато слизах в мазето, за да прогоня
параноята.*
P.S.
Един приятелски,
съвсем незлоблив съвет към всички онези,
които подхождат с предубеждения към
настоящото издание - не приемайте тази
книга като твърде религиозна! Оставете
тези предразсъдъци настрана! Не
прибързвайте да я отхвърляте, защото в
нея се крие нещо повече от спомените на
един мъж. Тази книга е поклон към големите
и работата им. Към Мери Шели, Брам Стокър,
Хауърд Ф. Лъвкрафт, Робърт Блох...
* Когато тъкмо
се запознавах с Краля и бях прочела едва
няколко негови книги като „То“, „Сейлъм'с
Лот“, „Гробище за домашни любимци“...
